ГЛАВА 5

Екологична грамотност

¹Анна КУЮМДЖИЕВА , ²Мая НУСТОРОВА & ³Траяна НЕДЕВА

¹Доц., д-р, Фондация „Интелект“, akujumdzieva@gmail.com
²Проф., д-р, Фондация „Интелект“, m.nustorowa@abv.bg
³Доц., д-р, Фондация „Интелект“, nedeva.ts@abv.bg

Екологична грамотност
Въведение

5.1.Какво е екологична грамотност?

5.1.1.Екологична интелигентност
5.1.2.Социална интелигентност
5.1.3.Икономика
5.1.4.Емоционална интелигентност
5.1.5.„Зелено“ потребителско поведение

5.2.Необходимост от екологична грамотност

5.2.1.Формиране на екологична грамотност
5.2.2.Насоки за формиране на екологична грамотност

5.3.Екологичната грамотност и преходът към устойчивост

5.3.1.Устойчивост на околната среда
5.3.2.Подобряване на устойчивостта чрез управление на образованието
5.3.3.Стратегии за подкрепа на устойчивото развитие чрез формиране на екологична грамотност

Въведение

Понятието „екологична грамотност“ в екологията се появява паралелно с една друга концепция за екологичната грамотност, чието съдържание безспорно се отличава от традиционно възприетото. Идеята за екологичната грамотност като подход, който влияе върху формирането на устойчиви човешки общности и изисква съществена реформа в образователната система, е въведена от Ор (Orr 1992) и е в основата на неговите разбирания за грамотността по въпросите на околната среда или екологичната грамотност. Тази идея придобива широка популярност в средата на 80-те години на миналия век, когато – през 1983 г. – е основана и Световната комисия по околната среда и развитието (WCED) в отговор на нарастващите опасения относно влошаването на условията в човешката и природната среда и възможните негативни въздействия върху икономическото и социалното развитие.

През 1987 г. Световната комисия по околната среда и развитието (известна и като „Комисията Брунтланд“) публикува доклада, известен под наименованието „Нашето общо бъдеще“, който е и първото цялостно проучване върху здравето на Земята, в което подробно се анализира влиянието на човешката дейност за замърсяването на въздуха, опустиняването и бедността. В този доклад място намира и концепцията за устойчиво развитие: „... развитие, което удовлетворява нуждите на настоящото, без да подлага на риск способността на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди“ (WCED, 1987). Докладът „Нашето общо бъдеще“ е използван като основа за програмата „Дневен ред 21“, където в глава 36 се обосновава необходимостта от реформа в образованието в посока на реализция на визията за устойчиво развитие (ЮНЕСКО, 1992). Именно в този контекст ЮНЕСКО променя своята Международна образователна програма за околната среда (1975 – 1995), която през 1997 г. бива заменена с програмата „Образование за устойчиво бъдеще“ (ЮНЕСКО, 1997). Тъй като концепцията за устойчиво развитие повлиява върху развитието на и по същество пренарежда процеса на организация на образованието в областта на околната среда, самото устойчиво развитие започва да се изучава в рамките на отделна образователна дисциплина (т.е. образование за устойчиво развитие, ОУР) (Bonnett, 2002; Gonzalez-Gaudiano, 2005; Stevenson, 2006).

Пет години след появата на труда на Ор върху екологичната грамотност Капра (Capra 1997) допълва дефиницията на понятието „екологична грамотност“, като включва принципите на организация на екосистемите и прилагането на знанието за тези принципи за създаването на устойчиви човешки общности и общества (Cutter-Mackenzie & Smith, 2003). Именно идеята да се използват наличните ресурси за създаване на устойчиви човешки общности, е в основата на идеите и инициативите за цялостна реформа на образователните системи.

5.1. Какво е екологична грамотност?

Екологичната грамотност включва умения за разбиране и усвояване на знания за устойчивите екологични взаимоотношения в природата и принципите и пътищата за прехвърляне на знанието за устойчивия начин на живот в ежедневието. Това е най-общото съдържание на понятието, макар екологичната грамотност да няма една-единствена дефиниция.

В основата на екологичната грамотност е устойчивостта, което значи, че при проучванията на принципите на устойчивото развитие трябва да се формулират показатели, включително количествено измерими, чрез които екологичната грамотност да може да бъде оценявана.

В литературата все още няма формулирана единна скала за оценка на екологичната грамотност или друг алтернативен модел. Следователно е необходимо да се разработи скала, която да оценява екологичната грамотност и да бъде използвана от и за учащите в зряла възраст, като тази скала може да се използва за проверка и на алтернативни модели за придобиване на екологична грамотност.

Основните елементи в концепцията на алтернативния модел на екологична грамотност са свързани с по-общите основи на екологичната грамотност, които включват устойчивостта, оценката на въздействието, когнитивните и поведенческите модели – всички те са свързани и с няколкото подкомпонента на екологичната грамотност като екологичната интелигентност, социалната интелигентност, емоционалната интелигентност, икономиката и екологичното („зелено“) потребителско поведение.

Създаденият модел на екологична грамотност, който обхваща тези подкомпоненти (според литературата), е илюстиран на Фигура 1. В рамките на този модел икономическите условия и поведение и емоционалната и социалната интелигентност са подкатегории на екологичната интелигентност (1-ви етап на модела). Екологичната интелигентност пък е пряко свързана с екологичното („зелено“) потребителско поведение от 2-рия етап на модела.

5.1.1.Екологична интелигентност

Екологичната интелигентност е един от основните компоненти на екологичната грамотност. Всъщност концепцията за екологична грамотност е свързана с холистичната теория и с устойчивостта, а основните елементи на екологичната интелигентност са:

Възпитаване на социална и екологична отговорност и информираност
Насърчаване на критичното мислене
Следване на принципите на съвместно обучение
Стимулиране на поведенчески промени в дългосрочен план.

Екологичната интелигентност е свързана с онези области в мозъка, които са отговорни за когнитивните и афективните реакции, като и двете половини на мозъка на учащите се трябва да бъдат стимулирани.

Фигура 1. Алтернативен модел на екологичната грамотност

Легенда: 1-ви етап: икономически условия и поведение, емоционалната и социалната интелигентност като подкатегории на екологичната интелигентност; 2-ри етап – екологичната интелигентност е свързана с екологичното („зелено“) потребителско поведение.

Екологичната интелигентност включва и индивидуалните особености на хората, тъй като индивидуалният опит влияе върху развитието на процесите в социалната общност. Друга ключова характеристика на екологичната интелигентност е „погледът“, който тя дава върху ситуацията в цялост – много биотични и абиотични фактори действат в съвкупност и влияят върху процесите в света. Следователно всяка дейност, свързана или не с потреблението, може да оказва пряко или непряко въздействие върху околната среда.

Важно е хората да са отговорни към средата, в която пребивават, и към социалните общности, в които живеят и работят. Макар индивидуализмът да е характерен за капиталистическото общество, хората (като социални същества) не могат да се изолират от социалния живот, от общността, а екологичната интелигентност е социален и колективен процес. Всъщност екологичното поведение се реализира чрез комуникацията чрез езика, а екологично отговорното поведение трябва да включва и отговорно социално и икономическо поведение и живеене.

5.1.2. Социална интелигентност

Социалната интелигентност е вторият основен компонент на екологичната грамотност. Социалната интелигентност включва способността на човека да поема социална отговорност относно своите действията, които влияят върху устойчивостта. Например хората трябва да знаят откъде се добива даден материал, как се произвежда даден продукт и каква е екологичната и/или социалната стойност и човешкото участие в този производствен процес.

Подобряването на социалната интелигентност е трудна задача поради процесите на миграция в света, в които участват две основни групи хора: мигранти и „домакини“ (градове и/или държави). Мигрантите са евтин източник на работна ръка за „домакините“ – затова и този процес става известен като „кафява революция“. Ако голям брой мигранти се засели в някоя урбанизирана област, животът в тази област ще бъде подложен на силни променящи въздействия. Тези процеси се наблюдават в редица региони, но най-вече в Азия, в Африка – на юг от Сахара, и в Латинска Америка (FAO, 2015).

Друг проблем е адаптацията на селското население към градския социален живот. Процесът не е лесен, тъй като има сериозна разлика между очакванията и реалностите, с които мигрантите в градовете се сблъскват в новите социални и икономически условия.

Въпреки тези предизвикателства обаче „кафявата революция“ не може да бъде спряна (Икономист, 2002), най-вече по икономически причини. Компромисно решение е този процес да бъде донякъде забавен, а правителствата да подкрепят селското население чрез вътрешни и външни политики, както се препоръчва в Доклада на Организацията по прехрана и земеделие за 2015 г.

В материал на сп. „Икономист“ (2002) политиката в подкрепа на населението в селските райони е наречена „зелена революция“, тъй като екологичното развитие на селските райони е пряко свързано с икономиката (Доклад на Организацията по прехрана и земеделие (FAO), 2003).

5.1.3. Икономика

Последният, но не и по значение компонент на екологичната грамотност, е икономиката. Маккалъм (McCallum 2005) и Ор (Orr 2002) твърдят, че в исторически план западната наука е оказала негативно влияние върху разбирането на природната среда – екологията и икономиката се разглеждат като две различни и независими области. В същото време обаче се допълват взаимно поради факта, че икономиката се нуждае от екологични и човешки ресурси, за да функционира. Следователно икономиката трябва да се основава на устойчиво развитие, а не на експлоатация на околната среда и човешките ресурси (както се случва при „кафявата революция“).

По този начин хората ще разберат, че всички свои нужди, които задоволяват чрез закупуване на храни и дрехи и осигуряване на подслон, зависят от природните ресурси. Затова и трябва да осъзнават въздействието на собственото си поведение върху околната среда и необходимостта от предотвратяване на щетите. От което следва, че съзнанието за наличието и значението на околната среда може да се приеме за проява на емоционалната интелигентност.

5.1.4. Емоционална интелигентност

Емоционалната интелигентност е важна част от екологичната грамотност. Гоулман, Бенет и Барлоу (Goleman, Bennett & Barlow 2012) обединяват екологичната, социалната и емоционалната интелигентност в понятието „екологична грамотност“. Емоционално интелигентният човек разбира и осъзнава предполагаемото отрицателно въздействие на действията си върху обществото, природната среда и всички живи организми.

Проучване на Макбрайд и екипа му (McBride et al. 2013) също включва взаимоотношението между екологичните, афективните и когнитивните елементи в дефиницията на понятието екологична грамотност, като сравнява трите компонента с „глава, сърце, ръце и дух“ и връзката между тях.

Емоционалната интелигентност е свързана с човешките чувства – тя е емоционалната част на екологичната грамотност. Хората имат чувства и емоции, които понякога не могат да разберат или изразят. Ако „усещат“ околната среда, т.е. изпитват болка, безпокойство, страх, съпричастност и т.н. спрямо елементите от обкръжаващата ги среда, това значи, че са свързани с нея. Основните въпроси тук са свързани с това дали човешките дейности нарушават по някакъв начин условията за живот на други живи същества, какви са техните чувства и изпитват ли емпатия.

Често се изтъква, че трябва да се обърне специално внимание на хората в зряла възраст, които не са много склонни да променят, изследват и изразяват чувствата си като децата. Затова и трябва да бъдат разработени специфични мерки, насочени към тях, които да им предлагат начини за решаване на техните специфични социални и потребителски проблеми.

5.1.5. „Зелено“ потребителско поведение

Възрастните хора са свикнали да харчат и потребяват повече продукти, отколкото наистина са им нужни. Тази тенденция е пряко свързана с нарастващото консуматорство (Aracıoglu & Tatlıdil, 2009; Esposito, 2009). Необходимо е да се сведе до минимум прекомерното използване на природните ресурси, което е пряко свъразано с консуматорството. Затова и се появява идеята за екологично чисто производство, чийто резултат са и екологичните продукти. И макар екологичните продукти да са по-скъпи, производителите ще ги произвеждат и предлагат на пазара, ако потребителите са склонни да ги купуват. По този начин и промишленото производство нанася по-малко вреди на природата. Съшевременно обаче екологичните продукти трябва да бъдат подкрепени от колективни действия и повишено обществено съзнание – колективните действия на екологично отговорните потребители са свързани с екологичната грамотност поради „зеленото“ им поведение, което е и видимата / наблюдаваната проява на тяхната екологична грамотност (Kapogianni, 2015; McBride et al., 2013).

Екологичната грамотност съдържа следните четири компонента:

Придобиване на представа за това как функционира Земята в контекста на основните екологични концепции (т.е. екосистеми, енергетика, екология на населението, екология на общността, жизнен цикъл на материалите).
Разбиране на поведението, чрез което хората показват съпричастност с екологията на планетата, включително осъзнаване на заплахите за планетата и околната среда, свързани с човешката дейност (т.е. глобалното затопляне, разрушаването на озоновия слой, унищожаването на местообитанията).
Търсене и намиране на решения за справяне със заплахите за екологичните системи на Земята, които да са свързани с човешкото поведение и дейност.

Основата, върху която са изградени първите три компонента на екологичната грамотност, е очертана в четвъртия компонент:

Изразяване и действане в съответствие със съпричастността (емпатията) и връзката с природата. Различните автори определят тази съпричастност по различен начин: „усещане за чудото“ (Рейчъл Карсън), „биофилия“ (Е. О. Уилсън от Харвард), „любов, уважение и възхищение към земята“ (Алдо Леополд). Учените и мислителите обаче са единни, че в наши дни животът на човека в настоящите условия на околната среда не е никак устойчив. Тъй като човечеството живее на планета, която има редица ограничения – физически и ресурсни, човекът трябва да практикува устойчиви дейности като знак за осъзнаването на и съобразяването с тези ограничения.

Пътят за създаване на устойчиво човешко общество – както на местно равнище, така и в световен мащаб – изисква интелигентни решения в отговор на широк спектър от екологични проблеми. Интелигентните, информирани решения относно земеползването, икономическия растеж, използването на енергия, откритите пространства, замърсяването и много други проблеми изискват умни и ефективни действия от екологично грамотни граждани.

5.2.Необходимост от екологична грамотност

Нуждата от екологична грамотност е тясно обвързана с познанията ни за организацията и функционирането на екосистемите на нашата планета и начините, по които хората могат да живеят по-ефективно и устойчиво именно като част от тези системи. Решенията и изборите на отделните индивиди, обществата и политиците често зависят от комплексни научни, икономически и социални фактори. За съжаление, общественият диалог и нивото на грамотност на гражданите (във всички групи на обществото) често показват податливост на дезинформация и липса на критично мислене. Това показват и данните за читателските навици – младежите и възрастните все по-рядко четат книги. В същото време изследванията показват, че способността на децата да четат, също се влошава. Влошаването на грамотността при младите хора се дължи на „отчуждението и липсата на воля и контрол върху процеса на ограмотяване като следствие от неподходящи традиционни учебни програми и педагогически практики и културно неподходящи текстове“ (Okur-Berberoglu, 2018).

Екологичната грамотност може да се преподава като интегрирана екологична дисциплина, която да е съобразена с различни възрасти и да отговаря на различни стандарти с цел повишаване на екологичната култура на гражданите в отговор на социалните, икономическите и екологичните изисквания на 21. век. Екологичната грамотност ни учи на нещо, което е от съществено значение за устойчивия живот, а именно – че природата подкрепя, но и ограничава човешките нужди и постижения (вж. Фигура 2).

Екологичната грамотност обаче е не само осъзнат преход към системно мислене. Тя преодолява и прилага системния принцип интердисциплинарно във всички свързани области. Системното мислене е от значение за появата и развитието на методика, чрез която преподавателите предлагат на обучаващите се модел за формиране на здравословна и активна екологична информираност. Целият процес предполага развитието на т.нар. „интуиция към земята“, която да накара хората да осъзнаят взаимосвързаността на всички земни процеси и системи – това осъзнаване ще помогне за изграждането на здравословни взаимоотношения между човешкото общество и околната среда.

Съвременните изследователски подходи и технологии позволяват на учените да събират детайлна информация за здравето на нашата планета. Информацията е огромна. За да се подобри способността на хората да я филтрират обаче и да разбират сложните природни системи и доколко и как те са засегнати от човешката дейност, трябва да се повиши екологичната им грамотност. Тази грамотност обаче не е достатъчна, за да стимулира ефективно желаната промяна в отношението ни към околната среда. Задачата не е лесна, тъй като измененията на климата се ускоряват, а кризата в биологичното разнообразие се влошава. Екологичната грамотност обаче предлага ценни знания, които да подкрепят усилията на хората за осигуряване на устойчив живот и общество. Кои са основните елементи от този процес?

Екологично грамотните младежи и възрастни разбират природата и своето място в нея.
Екологичната грамотност укрепва връзките между хората и природата и ги поощрява да преодолеят тревогите си и да изследват, да учат и да действат, въоръжени със знанията, придобити по пътя на екологичното ограмотяване.
Животът е процес на съвместно съществуване и взаимосвързаност в мрежа, в която естествените видове, общности и системи се поддържат взаимно.
Животът е многообразен. А разнообразието означава, че можем да се променяме.
Всички живи и неживи същества са свързани – животът е във взаимовръзките. Общностите представляват екосистеми. Видовете са свързани с вътрешни връзки помежду си в мрежа, макар понякога това да означава, че се изяждат едни други. Това обаче също е връзка.
Всички неща започват от Слънцето, което храни растенията, които поддържат живота на Земята.
Живата материя живее в цикъл. Всяко парче пясък и капка вода са били и винаги ще бъдат тук, макар и под различна форма.
Екосистемите не произвеждат отпадъци, защото винаги са храна за друг организъм. Материя, изхвърляна от един вид, трябва да се използва от друг!
Хората имат нужда от природата, за да живеят. Те се нуждаят от чист въздух, вода и почва. Нуждаят се от растенията и животните.

Фигура 2. Какво е базова екологична грамотност?

(адаптирана по Nichols, 2010)

5.2.1. Формиране на екологична грамотност

Свързването на тези три интелигентности предопределя и успеха на екологичната грамотност, защото се предполага намаляване на поведенческите проблеми и повишаване на академичните успехи в резултат на насърчаването на социалното и емоционалното обучение. В обучението се въвеждат знанията, съпричастността и действията, нужни за устойчивия живот.

За насърчаване на социално и емоционално ангажираната екологична грамотност бяха въведени следните практики (които, разбира се, не са единствени). Оказва се обаче, че използването им гарантира ефективно формиране на екологична грамотност, както и заздравяване на отношенията с другите хора и общности.

Най-общо това са следните практики:

1. Възпитаване на съпричастност към всички форми на живот

Има неща, от които зависи животът и оцеляването на всички живи организми, включително на хората – храна, вода, пространство и условия, които поддържат динамиката на жизненото равновесие.

Ако приемем, че тези основни общи потребности са споделени между всички организми, то ще можем да се оттласнем от разбирането за централната роля на човека като висше същество към едно по-реално разбиране на мястото му в света – хората са просто едни от многото видове в природния свят. По този начин ще можем да обосновем и съпричастността ни към качеството на живот на другите форми на живот.

Повечето хора проявяват грижа и състрадание към други живи същества и това е едно от най-важните им качества – човешкият мозък е способен на чувства. Тази способност трябва да бъде затвърдена чрез усвояването на знания – под формата на уроци – за важния принос на растенията и животните за поддържането на живота и жизнения цикъл.

Емпатия може да се възпита и като се използват връзките с другите живи същества – като се отглеждат живи домашни животни и растения, организират се екскурзии до природни зони, зоологически градини, ботанически градини и спасителни центрове за животни; както и чрез участие в полеви проекти – например за възстановяване на местообитания.

Друг начин за развитие на емпатия към другите форми на живот е да се постараем да опознаем местните култури. В традиционните общества човекът е тясно свързан с растенията, животните, земята и жизнения цикъл и всекидневното съжителство им е помагало да оцелеят във времето. Ако искаме да разберем връзката ни със заобикалящата ни среда, би било полезно да научим как живее общество, което цени другите форми на живот.

2. Устойчивостта като общностна практика

Живите организми не могат да оцелеят, ако живеят изолирано. Мрежата от отношения във всяка жива общност определя колективната ѝ способност да оцелява и да се развива. Опознаването на забележителните системи, в които растенията, животните и другите живи същества са взаимосвързани, може да вдъхнови хората да научат повече за ролята на вътрешните връзки в живите общности. Затова е важно да полагаме усилия да укрепваме тези взаимоотношения чрез съвместни идеи, стратегии и действия.

Подкрепата за устойчивостта е общностна практика, независимо че се наблюдават елементи, които са извън общите дейности. Практиките на общността са от съществено значение за екологичната грамотност, тъй като именно те показват как общността се грижи за себе си, за собственото си оцеляване – ежедневната практика е в услуга на общата полза.

Друг подход залага на разработване и изпълнение на проекти, при които се събират данни за енергоизточниците и количеството използвана енергия. Което пък води до въпроса: „Как да променим начина, по който използваме енергията, така че обществото ни да е по-устойчиво и да намалим отрицателното въздействие върху хората, другите живи същества и планетата?“ Такива проекти дават на потребителите възможност да започнат изграждането на общност, която се ръководи от грижа за общото благо и разбирането за важната роля на многообразието. .

3. Разкрийте невидимото

От историческа гледна точка, но и в някои съвременни култури пътят от наблюдението до осъзнаването на причините е кратък и ясен. Семейство, притежаващо и обработващо земя, ще се сблъска с наводнения, ерозия на почвата, липса на дървета, които да правят сянка, и значително намаляване на биологичното разнообразие.

Бумът на световната икономика обаче заслепява хората и те не забелязват вредите от човешката дейност. С цел поддържане на бързия икономически растеж например използването на изкопаеми горива бе сериозно засилено и беше трудно (а и все още е трудно за много хора) да осъзнаем, че това свърхпотребление увеличава скоростта и влошава въздействието от изменението на климата на Земята. Макар на някои места на планетата да се наблюдават нормални климатични изменения, те далеч не са равносилни на климатичния колапс, който ни очаква след време. Ето защо е важно да се организират различни модели на живот, които да съобразени с реалната климатична ситуация, и да осъзнаем реалността на невидимите промени.

Има различни стратегии за това. Отлично се справят уеббазираните инструменти като Google Earth, които позволяват виртуални разходки и разглеждане на пейзажа в други региони и държави. Могат да се използват и специални технологични приложения като Good Guide и Fooducate, отличени сред множество изследователски приложения. Лесни за използване приложения показват въздействието на някои домакински продукти върху здравето ни, околната среда и социалната справедливост.

Чрез социалните мрежи обучаемите могат да споделят наблюденията си с други хора, живеещи в отдалечени райони, за да научат какво се опитват да правят останалите хора и общности и да видят онова, което остава невидимо за повечето обучаеми.

4. Подгответе се за последиците

Много от екологичните кризи в съвремието ни имат неочаквано въздействие върху човешкото поведение. Свидетели сме на смъртни случаи и на различни проблеми с технологиите за достъп, добив и използване на изкопаемите горива. Новите технологии се смятат за напредък в нашето общество, но напоследък като че ли започваме да осъзнаваме колко голяма е зависимостта ни от изкопаемите горива, както и че замърсяването, урбанизацията, международните конфликти и климатичните промени са последици от тази зависимост. Разбира се, формулирани са и стратегии, които включват подготовка за непредвидените последици. Едната стратегия се основава на принципа на предпазливостта – при дейност, която може да окаже вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве, трябва да се предприемат предпазни мерки, насочени към справяне с причинно-следствените връзки, когато за последните съществуват научни доказателства.

В исторически план, за да намалим скоростта на появата на нови продукти, технологии или практики, очакваме от онези, които се грижат за потенциалните отрицателни ефекти, научно да докажат какви щети ще нанесат те. Принципът на предпазните мерки, действащ в момента в много страни, изисква доказателствен натиск върху производителите – те трябва да докажат, че продуктът им е безвреден, и да поемат отговорност, ако последният нанесе вреда. Друга стратегия е да се премине от решаване на проблеми към анализ на изолирани компоненти, при който се разчита, че системното мислене с цел оценка на връзките ще идентифицира връзките между съдържащите се компоненти.

Системното мислене е привидно по-добрият вариант, ако се налага да предвиждаме възможните последици от някоя малка промяна на част от системата, която потенциално може да засегне цялата система.

Един лесен метод за системен анализ на даден проблем е чрез схематичното му представяне, с всички компоненти и взаимовръзки. Така по-лесно се разкрива комплексността на решенията и се предвиждат възможните последици.

Следователно няма значение колко често се прилагат принципът на предпазните мерки и този на системното мислене, защото и двете стратегии включват поява на непредвидени последици.

Стремежът към гъвкавост – например чрез отказ от монокултурно земеделие или чрез създаване на местни, по-малко централизирани хранителни системи или енергийни мрежи – е друга важна стратегия за оцеляване при тези обстоятелства. Той предвижда обръщане към природата и към способността на природните общности да се възстановяват от непредвидени последици – нещо, което е от жизнена важност за оцеляването.

5. Разберете как природата поддържа живота

1. Екологично грамотните хора знаят, че природата поддържа живота; затова и се съобразяват с природата, тъй като обучаващият ги е научил на няколко ключови принципа. Три от тях са особено неблагоприятни за екологично грамотното живеене. Екологично грамотните хора са научили от природата, че всички живи организми са елементи на взаимосвързаната мрежа на живота, всеки елемент има свое определено място и всички зависят един от друг, за да оцелеят. Преподавателите могат да насърчат усилията на обучаващите се за разбиране на разнообразната мрежа от взаимоотношения в дадено местообитание, като ги накарат да го изучат като система.
2. Екологично грамотните хора са наясно, че всички системи в природата съществуват и са структурирани на различни нива и с различен мащаб. Организмите са членове на системите, а тези системи на свой ред са част от други системи, които преминават от микро- на макрониво. Всяко ниво е важно, тъй като поддържа останалите в рамките на жизнения цикъл. Когато обучаемите разберат сложната мрежа от взаимоотношения в дадена екосистема, те осъзнават, че за да оцелее системата и да се научи да реагира на различните смущения, които я заплашват, именно тези взаимовръзки трябва да се укрепят.
3. Екологично грамотните хора практикуват, като общност, начин на живот, който да е съобразен с нуждите на настоящето поколение. Същевременно обаче този начин на живот укрепва и възможностите на природата да поддържа живота в бъдеще. От природата те научават, че като част от здрава екосистема не трябва да злоупотребяват с ресурсите, от които се нуждаят, за да оцелеят. Отново от природата учат да вземат само това, от което се нуждаят, в дадения момент, когато им е необходимо, а поведението им да е екологично съобразено както във времена на благоденствие, така и в периоди на трудности. Такова поведение обаче изисква от обучаващите се да се научат да мислят в перспектива, когато вземат решения как да живеят и да работят.

5.2.2. Насоки за формиране на екологична грамотност

Гореспоменатите пет практики се изграждат на основата на социалните и емоционалните умения за учене. За да се разберат принципите на организация на екосистемите, развивали се в продължение на милиарди години, трябва да се изучат основните принципи на екологията, които са в основата на „езика“ на природата. Най-подходящата съвременна рамка за представяне на екологията е теорията на живите системи, която все още е в процес на разработване и в чиито основи са заложени дисциплини като биологията на организмите, гещалт психологията, общата теория на системите и теорията на комплексността (или нелинейната динамика).

Какво е жива система? Живи системи са всички онези неща, които виждаме, когато излизаме сред природата. Всички живи същества – от бактериите до едрите бозайници – представляват живи системи. Всяка жива система е изградена от съставни елемент, а съставните елементи на живите системи също са живи системи. Според определението за живи системи общностите на организмите – както екосистемите, така и човешките социални системи като семейства, училища и др. – са живи системи.

Какво представлява обучението по екологична грамотност?

От историческа гледна точка дефиницията и развитието на екологичното образование отразяват промените в околната среда и свързаните с тях проблеми.

Генералната асамблея на ООН признава значението на екологичното образование и екологичната грамотност, когато през 1987 г. одобрява разработването на образователни програми, които да са съобразени с местните икономически, екологични и обществени реалности (ЮНЕСКО, 2005).

От гледна точка на тези реалности са формулирани и целите на екологичното образование (Gevorgyan & Adanalian, 2009). Екологичното образование трябва:

1. Да популяризира знания за околната среда и условията на средата.
2. Да формулира критерии, стандарти и препоръки, необходими за вземане на подходящите решения по отношение на опазването на околната среда и обвързаните с тази цел стратегии за разрешаване на свързаните икономически, социални и екологични проблеми.
3. Да разкрият възможностите за действие по отношение на опазването на околната среда, съобразени и с целите за икономическо развитие.
4. Да засили значението на екологичните традиции и екологичните средства за управление на икономиката, за да насърчи ефективното управление на околната среда.
5. Да изгради необходимите умения и да подготви настоящите и бъдещите поколения да следват балансиран и единен подход спрямо основните елементи на устойчивото развитие – икономическо, социално, екологично.

Екологичното образование се основава на предпоставката, че както естествената, така и човешката среда, локално и в световен мащаб, са взаимозависими и включват взаимодействие между биологични, икономически, социални и културни фактори (ЮНЕСКО, 1980). Устойчивостта на околната среда зависи от естествената среда и от това как тя се съхранява разнообразна и продуктивна, както и състоянието на въздуха, водата и климата.

Екологичната грамотност се занимава с различните взаимодействия между елементите на околната среда и човешката дейност. Екологичната грамотност е изключително важна за изграждането на самоподдържаща се общност и за запазване на ресурсите за бъдещите поколения и е важна част от образованието на всички нива. Екологичната грамотност е съществен елемент от екологичното поведение, тъй като се определя като способност за разграничаване и разбиране на здравето на екологичните системи и прилагането на подходящи инициативи за запазването, възстановяването и подобряването му (Disinger & Roth, 1992) – и това важи както за индивида, така и за общността (Esposito, 2009).

Екологично грамотните хора имат познания за екологичните принципи, загрижени са за запазване на здравословната природна среда и могат да следват екологично отговорно поведение. Те са отговорни и учат през целия си живот, включително се учат да са любопитни, да задават въпроси, да мислят и действат, давайки си сметка за собственото си поведение и това на околните, да упражняват интелигентен самоконтрол, да са морално и екологично отговорни (Puk, 2002). Екологично грамотният човек, който притежава тези качества и умения, разбира реалностите на нуждата от управление на околната среда, като осъзнава причинно-следствената връзка в света и живота и работи за ефективен преход на начина ни на живот и организацията на обществото към екологична парадигма, като се стреми да въздейства и върху другите хора. Преходът към екологична парадигма е част от прехода към устойчивост, в който е важно не само да задоволяваме собствените си основни нужди, но и да създадем и да поддържаме екологически и икономически активно общество (Екологична грамотност, 2011).

Основните принципи при възпитаването на екологично грамотния човек са следните:

Задължителност и приоритет на знанията за околната среда в образователната система;
Последователност и приемственост на образованието в областта на екологията;
Образованието се насочва към решаване на практически проблеми за целите на опазването и възстановяването на околната среда и управлението на природните ресурси, което да ги съхрани;
Общност и комплексност;
Фокус върху развитието на хората в контекста на опазването на околната среда и разбирането на личната отговорност, възстановяването и подобряването на условията на околната среда;
Публичност при разработването и прилагането на програми за екологично образование и осведоменост;
Приемственост и използване на националния и световния опит в екологичното образование на населението;
Междурегионално и международно сътрудничество за възпитаване на екологично образовани граждани на света.

Образованието на екологично грамотни младежи в училищни условия се влияе от средата, в която живеят и се развиват – екологично грамотни семейства, учители, приятели. Затова е необходимо и семействата и учителите да се образоват за формиране на екологичната грамотност (Yıldırım & Hablemitoğlu, 2013). Основните препоръки за формиране на екологична грамотност, формулирани от Макбрайд (McBride 2011), се реализират по различни канали и методи – от традиционното образование до научната комуникация и финансовата мотивация. Препоръките са обобщени в Таблица 1:

Таблица 1. Осем препоръки за формиране на екологична грамотност

Канали	Препоръка	Условия за реализиране
Образование
Формален / Традиционен	1. Да се осъвременят екологичните стандарти и оценъчни схеми	Стандартите трябва: - Да отразяват съвременната визия за екологичната грамотност - Да бъдат подходящи за включване в обучение - Да се основават на образователната теория и изследвания - Да са свързани с инструменти за оценка
	2. Да актуализират учебната програма и учебните материали в областта на екологията	- Нови или допълнителни стандартизирани учебници и учебни програми, които се основават на посочените по-горе стандарти, като към тях са включени и подходящите оценъчни инструменти и схеми. - Съдържанието им трябва да разкрива взаимоотношенията между обучаващите се и екосистемите, в които живеят и работят.
Чрез участие / Интерактивен	3. Да включват обучаващите се в реални научноизследователски казуси	- Преподаването за постигане на екологична грамотност трябва да използва принципа за обучение чрез екологично поведение и действия.
	4. Включване на неформални методи и форми на обучение	- Природни центрове - Музеи - Други неформални образователни пространства (включително онлайн)
Чрез медиите	5. Медийни кампании	- Нужда от координирани продължителни кампании в електронните и печатните медии
Комуникация
От учените	6. Предлага се обучение и подкрепа за ангажирани еколози	- Обучение за еколози, които искат да придобият добри комуникативни умения (като преподаватели и като партньори), за да бъдат ефективни защитници на екологичната грамотност
	7. Да осигури признание и възнаграждание за еколозите, които биха участвали	- Усилията на еколозите в подкрепа на екологичната грамотност трябва да бъдат признати и възнаградени в зависимост от научните им приноси в областта на екологията.
Мотивация
Финансов	8. Осигуряване на финансови стимули, които да поощряват или да предотвратяват определени действия	- Правителствени стимули за „зелени“ дейности и/или глоби за „незелени“ дейности като инструмент в подкрепа на формиране на екологичната грамотност

Адаптиран от McBride, 2011.

Дейвид Ор в книгата си „Екологична грамотност“ (2005) пише: „Усилията ни за изграждане на устойчив свят няма да се увенчаят с успех, ако бъдещите поколения не се научат как да си партнират с природните системи така, че и двете страни да извлекат взаимна полза. С други думи, децата трябва да станат „екологично грамотни“. В предговора Ор формулира целта на екологичната грамотност като„по-дълбока трансформация на същността, процеса и обхвата на образованието на всички нива – семейни, географски, екологични и политически“.

Макбрайд (McBride 2011) описва примерен подход за ефективно преподаване и обучение по екологична грамотност, който включва следните етапи:

Използвайте екологични въпросници и проучвания (оригинални и / или адаптирани):

Преподавателите могат да подготвят екологични въпросници, които да помогнат за разработване на учебни дейности според образователните изисквания на учебната програма.
Примери:

- Преподавател – специалист по екология на почвите, може да подготви въпросници за въздействието на сухите почви върху растежа на растенията.
- Преподавал – специалист по биология на дивата природа, провежда обучение за стратегиите за избягване на хищници чрез въпросници, свързани с адаптацията чрез „камуфлаж“ и предупредително оцветяване.
- Преподавател – специалист по екология на растенията, може да подготви въпросници за вида на семената и механизмите за разпространение на растенията, като част от обучението по стратегии за адаптация на растенията.

Приложение на екологичните изследвания:

Преподавателите определят рамката на изследователските дейности, включително практически задачи, казуси, проучвания чрез наблюдение, а обучаваните, на свой ред, ги подготвят и изпълняват.
Примери

- Дипломиран стажант, чиято изследователска дейност е свързана с противопожарна екология, работи с ученици от гимназиалните класове в рамките на обучението им по биология и си сътрудничи с местните общински власти, за да подготви и проведе експерименти за предполагаемите отрицателни въздействия от пожарите в дадената местност.
- Стажанти в горското стопанство работят с ученици от началните класове по задача, включваща проследяване на разлистването и цъфтежа на растенията в двора на училището с цел наблюдение и прогнозиране на процесите.

Провеждайте екологични изследвания на открито:

Стажантите и докторантите могат да работят съвместно с преподавателите и учениците по създаването на физически структури на територията на училището, включително в сътрудничество с други експерти от университетите и общността – екологични организации с нестопанска цел, художници, ландшафтни архитекти, дърводелци. Тези структури могат да са източник на непрекъснати ресурси за преподаване и изучаване на принципите на екологията.
Примери:

- Създаване на градина с местни растения в училище.
- Изграждане на екопътека в друго училище, с разказ за всички неща, които се срещат по нейното протежение.

Основни компетентности на екологично грамотния човек

Ако искаме да разберем връзката между живите същества и тяхната среда, трябва да разберем механизма, по който функционира природата. Тези взаимоотношения могат да бъдат обяснени при наличието на следните основни компетентности:

Способност за оценка на въздействието на човешката дейност и технологиите
Образование в общността
Изследване на традиционните екологични знания
Запознаване с процесите, свързани с намаляването на потреблението на енергия и ресурси
Увеличаване и поддържане на биологичното разнообразие
Преглед, наблюдаване и изследване на културата на местните общности
Изследване на начините, по които хората зависят от природата
Анализ и търсене на решения на екологични проблеми, които засягат съответния индивид
Загриженост, съпричастност и уважение към другите живи същества
Придобиване на знания за околната среда чрез преглед и анализ на различните гледни точки
Наставляване, преподаване, вдъхновение за хората около вас, които се интересуват от въпросите на околната среда
Оценяване на значимостта на дадена област или място и организация на посещения и други инициативи, свързани с нея
Планиране на събития, за да ангажирате хората около вас да участват активно в различните инициативи, свързани с околната среда
Участие в събития и дейности в общността, които насърчават устойчивостта
Изследване на взаимодействията в рамките на общността и на обществото
Разработване на екологични решения, които подкрепят равенството, справедливостта, приобщаването и уважението към всички хора
Помощ за развитието на науката чрез граждански инициативи, включително чрез предоставяне на данните от местообитанията и местните общности

Екологична грамотност в действие

Би било чудесно да разполагате с помещение за обучение, където да помогнете на обучаващите се да възпитат у себе си уважение към чудото на природата при сблъсъка им с природния свят и да насърчите децата да изследват нашия свят, включително в инициативи, свързани с лични и институционални проекти. Такова едно място би възпитало радост от близостта до и разбирането на природата. Насърчете обучаващите се да поддържат постоянна връзка с различни природни места.

Всички обучаващи се (възрастни и деца) трябва да разберат, че са зависими от природата и са активна част от нея. Това осъзнаване би осигурило основа, за да могат децата да се чувстват ангажирани, да учат и да живеят като активни жители на планетата през целия си живот. Екологичната грамотност трябва да се възпитава по начин, който да подтиква обучаващите се да задават въпроси и да намират отговори в стремежа си да разберат повече за мястото си в света.

Концепцията на системата за обучение

Ефективното обучение за формиране на екологична грамотност разчита на разнообразни стратегии за преподаване, съобразени с нивото на обучаемите и на резултатите от различни когнитивни изследвания. Целта на тези стратегии за преподаване е да предоставят знания, умения и нагласи, важни за устойчивия живот. Приложението им потвърждава валидността на хипотезата, че обучаващите се учат по-добре, ако преподавателските стратегии, прилагани от учителите, обединяват елементи от вътрешната и външната среда, т.е. включват както учене и практика на закрито, така и дейности на открито. Тази комбинация им позволява да практикуват различни дейности, осигурява им време за мислене и вземане на решения, стимулира ги да разработват интердисциплинарни проекти и т.н.

Тези стратегии се прилагат чрез различни подходи за обучение, съобразени с различните профили на обучаващите се.

Обучение в среда

Принципът на този режим на обучение (изобретен преди век и станал известен като „учене чрез опит“) е да ангажира обучаващите се в собствената им среда. Основните предимства на тази стратегия са, че насърчава въображението на обучаващите се и им помага да придобият опит в управлението на околната среда и изпълнението на отговорностите им като граждани.

Най-важно при обучението в среда е да започнем с елементарните въпроси: „Какво е мястото, което обитавам? На кое място принадлежа? Каква е историята му? Каква е позицията му в останалия свят?“

За да бъде ефективно, обучението в среда трябва да приема обучаващите се като участници в социалния живот на общностите, в които живеят. Програмата включва дейности като:

Обучение на открито: изведете обучаващите се в общността и в природната среда; окуражете ги да приложат наученото в класната стая.
Картографиране на заобикалящата общност – обучаващите се представят визуално мястото, което изследват, в рамките на по-големите системи, в които се вписват, и се обучават на редица важни екологични и културни принципи.
Подчертайте приноса на обучаващите се за поддържане на качеството на околната среда и за благосъстоянието на общността; възложете им да решават реални проблеми въз основа на наученото.
Стимулирайте активната роля на обучаващите се в оформянето на собствената им социална, физическа и икономическа среда, като същевременно осигурите сътрудничество с гражданите и институциите на място (организации, агенции, държавни органи, фирми).
Насърчавайте обучаващите се да разглеждат своята общност като екосистема и да анализират взаимоотношенията и процесите, необходими за поддържане на здравето на тази екосистема.

Обучението в среда има множество ползи, доказани след задълбочени проучвания. Някои от най-обещаващите предимства са: по-високи резултати на тестовете, по-добри оценки, по-добро поведение в рамките на общността и в класната стая, подобряване на уменията за ефективно решаване на проблеми, подобряване на уменията за мислене.

Проектно базирано обучение

Базираният на проектна дейност подход на обучение е ценна стратегия, тъй като при него се формулират предизвикателства, чиито решения изискват комплексно мислене и умения. Проектното обучение е по правило интердисциплинарно и комплексно. Проектите могат да бъдат с различна продължителност, но от учениците се изисква да изследват различни ресурси и да използват различни инструменти, включително интернет, работа в екип, работа в общност, консултации с външни експерти, подбор, преглед и анализ на писмени източници и т.н.

При проектно базираното обучение ролята на предподавателя е да бъде партньор, да помага в обучението, а не експерт, който да налага определена посока на обучение. Основните предимства на проектно базираното обучение са:

По-добри умения за критично мислене и възможности за решаване на проблеми.
Насърчаване на положително отношение към различни учебни предмети и по-добро представяне при практически задачи.
По-благоприятно отношение към ученето и по-добри работни навици.

В подкрепа на екологичната грамотност много подходящи са проектно базирани обучения за възстановяване на местообитанията и формиране на модели на развитие на селското стопанство.

Сократов метод

Тази стратегия се основава на концепцията на Сократ, че въпросите, а не отговорите стимулират ученето, тоест в основата ѝ лежи идеята да насърчим обучаващите се да поставят под съмнение своите предположения, ценности и предубеждения. Този процес помага на обучаващите се не само да си изяснят някои свои убеждения, които може и да не са верни, но и да си избистрят аргументите, с които ги защитават

Ангажирането на учениците в Сократови дискусии им помага да навлязат дълбоко в дискутираната тема и да подходят с критична мисъл към нея, като същевременно подобрят уменията си за слушане и способностите си за формулиране и представяне на идеи. Сократовите дискусии възпитават на толерантност към различните мнения.

В тази стратегия ролята на преподавателя се променя – той вече не е инструктор, а по-скоро модератор на дискусията.

За целите на формирането на екологична грамотност в рамките на Сократовите дискусии учениците обсъждат и аргументират позициите си по въпроси като хуманното отношение към животните, правата на работниците, правото на потребителите да знаят какво представляват генно модифицираните растения и др.

Обучение, основано на опита

При обучението, основано на опита, ученето е активен процес. Ученето с помощта на опита насърчава участието в реалния свят – тук ролята на преподавателя е да бъде модератор или посредник при обучението на обучаващите се (като активни получатели на обучение). Философията на тази учебна стратегия е, че процесът на обучение е непрекъснат, като в центъра му стои опитът на обучаващите се.

Обучаващите се, които участват в процеса на ученето чрез опит, следват т.нар. „цикъл на обучение“ – процес, който включва изследване, формиране на концепция и приложение на концепцията. Този цикъл се повтаря всеки път, когато обучаващите се тестват дадена идея.

Обучението, основано на опита, е изключително важно за подкрепа на устойчивостта. Само чрез пряк контакт с природата обучаващите се могат да придобият задълбочени знания и разбиране за основните екологични принципи.

Интердисциплинарно обучение

Интердисциплинарното обучение се стреми да създаде връзка между традиционните дисциплини като математика, наука, история, език. Тук преподаването и ученето са основани на задачи, чието решаване изисква знания и умения от различни научни области, като по този начин се постига по-разширено и по-комплексно разбиране на изучаваните теми.

Интердисциплинарното обучение избягва да се насочва към задачи, чието решаване ще е свързано с придобиване на изолирани специализирани умения. Напротив, именно тук обучаващите се трябва да оценят и анализират даден проблем от различни гледни точки, като използват различни източници на информация и идеи. В този подход преподавателите се стремят и към по-комплексни и адекватни методи за оценка.

Интердисциплинарното обучение:

Насърчава мотивацията за учене у обучаващите се.
Поощрява активната ангажираност на обучаващите се.
Помага на обучаващите се да оценят учебния материал.
Насърчава взаимодействието както между самите обучаващи се, така и между обучаващите се, преподавателите и хората от общността. /li>

Интердисциплинарното преподаване и учене е най-добрият подход за възприемане на принципите на устойчивия живот.

Обучение, основано на учебни резултати

Учебните резултати изграждат и отразяват когнитивните и практическите способности на обучаемите. Те описват знанията, уменията, способността за самостоятелни действия и решения и отговорността, които обучаващите се би трябвало да придобият в края на даден курс на обучение, конкретно задание или програма. Те помагат на обучаващите се да разберат и защо си струва да придобият тези знания, умения и нагласи и как могат да ги използват за личностното си развитие.

Обучението, основано на учебни резултати, отразява контекста на отделните дисциплини и възможните приложения на придобитите знания и умения. Формулирането на учебни резултати помага на обучаващите се да свържат обучението от различни контексти и по различни модели с практиката и с оценката и валидирането на тези знания.

Тук обученият може да прилага придобитите знания в реални житейски ситуации и да ги интегрира в по-широк контекст.

Учебните резултати са важни показатели за описание на квалификацията, а общата цел на курса по екологична грамотност е да осигури на обучаващите се солидна основа за формиране на екологична грамотност (EQF, 2018). Това означава способност за детайлно и задълбочено разбиране на проблемите на околната среда, което да помогне за анализа и синтеза на съответната информация и данни, както и за оценка на ситуациите и за вземане на решения от страна на гражданите и гражданските организации.

Екологичната грамотност в учебните програми

В днешно време екологичната грамотност е основен принцип, залегнал в образованието на всички нива. Принципите на формиране на екологичната грамотност могат да бъдат приложени за преосмисляне и преструктуриране не само на учебния процес, но и на учебното съдържание и начина му на организация. Учебният план, чиято цел е формирането на екологичната грамотност, трябва:

Да подкрепя промените в обществото от гледна точка на научните хипотези с цел на формиране на мироглед чрез образованието.
Да помогне на обучаващите се да разберат начина на функциониране на екосистемите и ролята на хората като техен основен елемент с цел подпомагане на здравето на екосистемите като неразделна част и предпоставка за запазване на човешкото здраве.
Да разчита на взаимосвързаността и да използва холистичен подход при изучаването на основния модел на организация на живия свят – така обучаващите се ще останат активни и съзидателни участници при определянето на своето бъдеще.
Да подкрепя екологичната отговорност (която трябва да се прилага и практикува във всички останали сфери).
Да насърчава обучаващите се да наблюдават и да „разчитат“ сигналите на природата, за да изпитат онова благоговение пред чудото на живота, което само познаването на природата може да ни донесе.
Да възпита у обучаващите се чувство за отговорност към мястото, на което живеят, и стремеж да придобият познания за местната среда, както и да развият чувство за отговорност към другите.
Да възпита чувство за ангажираност у обучаващите се, както и вяра в способността им да променят света.
Да научи обучаващите се да мислят за бъдещето, да мислят и действат предвидливо и с мисъл за дългосрочните последствия и резултати.

Фиг. 3. Свързани компоненти на екологичната грамотност

Източник: Nickols, 2010

5.3. Екологичната грамотност и преходът към устойчивост

5.3.1. Устойчивост на околната среда

Устойчивостта на околната среда гарантира опазването, защитата и регенерирането на природните ресурси, които са важни за бъдещето на човешкото здраве. Устойчивостта означава да защитим нашата планета и природата, като намалим въглеродните емисии, заложим на възобновяеми източници на гориво, предпазим човешкото и екологичното здраве, като същевременно се стремим тези усилия да не оказват значително влияние върху начина ни на живот.

Устойчивостта в екологията означава, че екосистемите запазват разнообразието и продуктивността си. „Здравите“ гори и океаните са пример за устойчиви екосистеми. В по-общ план устойчивостта означава стабилност на всички системи и процеси.

Терминът „устойчиво развитие“ е въведен от Комисията „Брунтланд“, създадена от ООН през 1983 г. с цел да даде насоки за начините за защита на околната среда на човека и природните ресурси, за да се избегне влошаване на икономическото и социалното развитие (Гро Харлем Брунтланд е бивша министър-председателка на Норвегия, избрана поради опита си в областта на науките и общественото здраве) (ООН, 1987). Според Комисията „Брунтланд“ устойчивото развитие се определя като развитие, което „удовлетворява нуждите на настоящото, без да подлага на риск способността на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди“.

Екологичната устойчивост е част от връзката между хората и тяхната природна и социална среда. Известно и под наименованието „човешка екология“, устойчивото развитие разширява обсега си на действие, за да включи и грижата за човешкото здраве. Основните нужди на човека като нуждата от качествен въздух, вода и храна са сред екологичните основи за устойчиво развитие. В съответствие с годишния доклад на IISD за 2011 г. мерките, които ще намалят риска за общественото здраве чрез инвестиции в екосистемни услуги, може да бъдат мощна и трансформираща сила за устойчивото развитие, което в този смисъл се разпростира върху всички животински и растителни видове.

Целите за устойчиво развитие, формулирани от 189 държави членки на ООН, имат за цел постигането на следните стандарти за устойчиво развитие до 2015 г. (ООН, 2005):

1. Изкореняване на крайната бедност и глада
2. Постигане на универсално начално образование
3. Насърчаване на равенството между половете и овластяване на жените
4. Намаляване на детската смъртност
5. Подобряване на майчиното здраве
6. Борба с ХИВ / СПИН, малария и други заболявания
7. Устойчивост на околната среда (една от задачите в тази цел е свързана с увеличаване на устойчивия достъп до безопасна питейна вода и основни хигиенни условия, вкл. канализация)
8. Създаване на глобално партньорство за развитие

Хората трябва да придобият знания за екологичните принципи, да се грижат за здравословната природна среда и да възпитат у себе си умения да я защитават и да имат екологично отговорно поведение. В този контекст екологичната грамотност представлява способността за екологично разбиране, мислене и навици за здравословен живот. През 21. век устойчивото развитие се разглежда като способността за съжителство на биосферата и човешката цивилизация и начините за поддържане на баланс между организмите и средата (т.нар. хомеостаза). За много учени устойчивостта включва три взаимосвързани компонента (стълба): околна среда, икономика и социална структура. Тези основни компоненти и връзките между тях според Фритьоф Капра са изградени чрез системно мислене (Capra, 2015) (вж. Фигура 4).

Фигура 4. Трите стълба на устойчивостта

Източник: en.wikipedia.org

Схемата представя отношението между трите стълба на устойчивостта – икономическият и социалният се подчиняват на ограниченията на околната среда (Scott, 2009). Някои експерти по устойчивост формулират и четвърти стълб на устойчивостта – бъдещите поколения – с което определят и дългосрочното мислене, свързано с устойчивостта (Waite, 2013).

Основните критерии за устойчивост, предложени от Американската агенция за опазване на околната среда (US EPA), са свързани с околната среда, икономическите и социалните аспекти и обхващат няколко общи теми за всеки от тях (фиг. 5).

Фигура 5. Основни критерии, свързани с трите стълба на устойчивост

source: en.wikipedia.org

Стълб: ОКОЛНА СРЕДА

Област	Дейности	Примери
Екосистемни услуги	- Защита, поддържане и възстановяване на здравето на природните местообитания и екосистемите от критична важност	- Иновативни техники за управление на хранителните вещества („зелена инфраструктура“)
Зелено инженерство и химия	- Създаване на химически продукти и процеси за елиминиране на токсични вещества, повторна употреба и рециклиране на химикали, редуциране на общите разходи за жизнения цикъл	- Оценка на жизнения цикъл при производството на определени продукти
Качество на въздуха	- Управление и поддръжка на стандартите за качество на въздуха и намаляване на риска от токсични замърсители на въздуха	- Проучване на потенциалните стратегии за съкращаване на емисиите вредни газове
Качество на водите	- Намаляване на излагането на замърсители (контаминанти) във водните системи и водната инфраструктура - Оптимизиране на амортизираните водопречиствателни и водопроводни системи - Проучване на пречиствателните подходи и технологии от следващо поколение	- Иновативни технологии за пречистване и повторна употреба на водите
Стресови фактори	- Намаляване на въздействията на замърсителите, емисиите вредни газове, генномодифицираните организми върху екосистемите и уязвимото население	- Живот на генномодифицираните организми в почвите
Ресурсен интегритет	- Намаляване на отрицателните въздействия чрез минимизиране на генерирането на отпадъци - Предотвратяване на случайното изпускане на вредни вещества и изхвърляне на отпадъци и разходите за бъдещо почистване	- Иновативни технологии и процеси, които предотвратяват вредните въздействия върху околната среда

Стълб: ИКОНОМИКА

Област	Дейности	Примери
Трудов пазар	- Съхраняване на настоящите работни места и подкрепа за разкриване на нови работни места	- Въвеждане на иновативни технологии и практики, които осигуряват множество ползи за обществото и околната среда
Мотивация	- Подкрепа за човешката мотивация - Окуражаване на устойчиви практики	- Подходи за управление на градските дъждовни води – в рамките на сътрудничества на различни равнища
Търсене и предлагане	- Информирани пазарни практики в подкрепа на екологичния здравен и социален просперитет	- Техники за осчетоводяване на разходите и ползите за пълния жизнен цикъл на участниците в пазарните отношения
Осчетоводяване на природните ресурси	- Подобряване на разбирането и количествена оценка на дейностите по обслужване на екосистемите под формата на анализ на разходите и ползите	- Оценки на устойчивостта
Разходи	- Положително влияние върху разходите за процесите, услугите и продуктите по време на целия жизнен цикъл	- Поощрение за разработване на безотпадъчни процеси
Цени	- Подкрепа за постигане на цени, които намаляват риска от новите технологии	- Бързо въвеждане на на пазара на иновативни технологии и решения

Стълб: ОБЩЕСТВО

Област	Дейности	Пример
Екологично правосъдие	- Защита на здравето на общностите, които се борят с проблеми, свързани със замърсяването, с цел да получат умения и инструменти за подобряване както на собственото си здраве, така и на това околната среда	- Партньорства с местни и национални организации с цел разработване и осъществяване на инициативи и мерки за постигане на здрави и устойчиви общности
Човешко здраве	- Защита, поддържане и подобряване на човешкото здраве	- Модел, който прогнозира токсичните последствия от икономическия растеж
Участие	- Използване на прозрачни процеси, които осигуряват участието на подходящите заинтереовани лица	- База от данни на нискорисковите пестициди, които се използват при производството на широкоупотребими продукти - По-добро обществено разбиране на устойчивостта
Образование	- Подобрение на образованието в областта на устойчивостта – сред широката публика, заинтересованите лица и различните целеви групи	- Осигурени възможности за обучаващите се и общностите да научат повече за устойчивостта
Ресурсна сигурност	- Защита, поддържане и възстановяване на достъпа до вода, храна, земя и енергия за настоящите и бъдещите поколения	- Проучвания на въздействието на замърсителите върху естествените водни пътища
Устойчиви общности	- Стимулиране за развитие за общностите, които да подкрепят активно принципите на устойчивото живеене	- Природна среда, обитавана от естествени растителни видове - „Зелени“ сгради

Адаптирано от: www2.epa.gov

Основните характеристики на трите основни стълба на устойчивото развитие могат да бъдат очертани, както следва:

- Устойчивост на околната среда

Устойчивостта на околната среда се постига и чрез: производство на екологично чисти продукти, мерки за борба със замърсяването и изменението на климата, проучване на практики, които гарантират, че природните ресурси са съхранени и околната среда е защитена. Определенията за устойчиво производство, продукти и практики са посочени на Фигура 6.

Според Петингър (Pettinger 2018) екологичната устойчивост е свързана и със защитата и опазването на природните ресурси за бъдещите поколения. Устойчивостта на околната среда включва:

- Грижа за дългосрочното здраве на екосистемата: защита на хранителните запаси и земеделските земи.

- Грижа за възобновяемите ресурси: разнообразяване на енергийните източници.

- Защита на биологичното разнообразие и екологичната структура: за производството на някои лекарства са необходими специфични растителни видове; това ограничава обаче развитието на бъдещите технологични иновации.

- Предотвратяване на глобалната заплаха от въздействието на човешка дейност: формиране и осъществяване на политики, които да гарантират опазването на околната среда.

- Вземане на решения, свързани с приемствеността между поколенията: вземане на определени политически решения след отчитане на последиците от въздействието им върху бъдещите поколения. Например изгарянето на въглища е полезно в краткосрочен план, защото ни осигурява достъп до по-евтина енергия; свързаното с него замърсяване на околната среда обаче ще натовари с допълнителни разходи бъдещите поколения.

Фигура 6. Практики за осигуряване на устойчивост на околната среда

Източник:

Целите за осигуряване на устойчивост на околната среда са свързани с (вж. Фигура 7):

Преход към възобновяеми ресурси чрез ограничаване на потреблението на невъзобновяеми ресурси.

Защита на здравето на екосистемите чрез избягване на непоправимите щети върху екосистемите.

Предотвратяване на излишното замърсяване чрез контролиране на замърсяването на земната атмосфера.

Следване на принципа за приемственост и грижа за бъдещите поколения чрез реализиране на някои икономически решения след отчитане на бъдещите последици в дългосрочен план.

Насочване на социалните мерки не само към осигуряване на икономически ръст, но и чрез прилагане на икономически мерки, които да отчитат социалното благо на обществото и общността.

Фигура 7. Цели за осигуряване на устойчивост на околната среда

- Социална устойчивост

Социалната устойчивост означава способността на обществото да работи за постигане на общи цели чрез задоволяване на индивидуалните нужди на своите членове, например нуждите от здраве и благополучие, достъп до храна, подслон, образование, култура и др. Грижата за социалното въздействие може да включва различни дейности: от създаване на безопасна работна среда до разработване и прилагане на програми за повишаване на информираността в областта на екологията.

Целите за социална устойчивост, които обхващат цели, свързани с устойчивостта на планетата, здравето и благосъстоянието на хората и икономическата печалба в полза на обществата, са свързани със (вж. Фигура 8):

Съоръжения и инфраструктура: достъпен транспорт и достъпна инфраструктура, осигуряване на достатъчно физическо и обществено пространство, изграждане и поддръжка на местообитания и обществени пространства с различен характер.

Социални и културни дейности: обществени съоръжения, благополучие; чувство за безопасност.

Свобода на изразяването и влиянието: увереност в способностите за въздействие и подобряване на заобикалящата среда.

Фигура 8. Основни цели на социалната устойчивост

- Икономическа устойчивост

Икономическата устойчивост означава, че мерките за социална и екологична устойчивост трябва да са финансово обезпечени. Икономическата устойчивост е свързана с начина, по който една икономика функционира, за да осигури социална и екологична сигурност. Икономическата устойчивост зависи от постигането на значими икономически резултати. Например намаляването на въглеродните емисии трябва да доведе до икономия на разходи.

Икономическата устойчивост се гарантира от интелигентния икономически растеж, разходите за научноизследователска и развойна дейност, спестяването на други разходи, дългосрочното планиране със социални и екологични ползи като някои мерки в областта на данъчната система, бизнес етиката, заетостта, търговията, енергийната ефективност, търговията с въглеродни кредити и др

Устойчив или неустойчив

Ако се стремим към устойчивост, трябва да потребяваме природните ресурси със скорост, която да им позволява да се възстановяват по естествен път. Неустойчивостта се дължи на това, че природният капитал (нашите общи природни ресурси) се изразходва по-бързо, отколкото може да се възстанови. Дългосрочният резултат от тази неустойчивост ще е невъзможността да се поддържа човешкия живот (Russell & Fran, 2019). Примери за устойчивост и неустойчивост в състоянието на околната среда в резултат на потреблението на ресурси са представени в Таблица 2.

Образование за поддържане на системите за устойчиво развитие

Ако искаме да осигурим устойчиво развитие на околната среда, трябва да създаваме системи, които са гъвкави и обратими (Zhang & Babovic, 2012; Fawcett et al., 2012). Образованието за устойчиво развитие е именно една от тези гъвкави и обратими системи, която интегрира ключови проблеми на устойчивото развитие в преподаването и обучението. Съществен принос в подкрепа на устойчивото развитие имат знанията, свързани с изменението на климата, намаляването на риска от бедствия, биологичното разнообразие и устойчивото потребление. Системното образование в тази област изисква методи на преподаване и обучение с активното участие на обучаващите се, които да ги мотивират и да им дават възможност да променят поведението си и да предприемат действия в подкрепа на устойчивото развитие. Образованието за устойчиво развитие насърчава развиване на умения за критично мислене, планиране на бъдещи сценарии и вземане на решения в екип (UNESCO, 1997; Marope, Chakroun, & Holmes, 2015).

Таблица 2. Устойчиви/неустойчиви ситуации

Потребление на природни ресурси	Състояние на околната среда	Устойчивост
Потреблението на ресурси надхвърля способността на природата да ги възстановява.	Разрушаване на околната среда	Екологична неустойчивост
Потреблението на ресурси е равно на способността на природата да ги възстановява.	Равновесие на околната среда	Икономика на стабилността на равновесието
Потреблението на ресурси е по-малко от способността на природата да ги възстановява.	Обновяване на околната среда	Екологична устойчивост

Източник: https://en.wikipedia.org/

За ефективно образование в областта на устойчивото развитие, имаме нужда от подходящите учебни програми, но тяхното разработване зависи от условията, заложени в Декларацията от Тбилиси (1978 г.), която очертава редица цели и принципи, които трябва да се следват при разработването на учебни програми в областта на околната среда. Според нея екологичното образование трябва да формира у обучаващите се разбиране за природния свят и способност за критично мислене, както и да ги насърчава да бъдат активни участници, да работят за постигане на баланс и за разбиране на това доколко и как икономическите и социалните нужди влияят върху екологичните взаимоотношения в общностите, които обитават. Фокусът е и върху екологичните проблеми от регионална и глобална гледна точка, така че обучаващите се да получат представа за проблемите на околната среда в други региони на света, което, от своя страна, да стимулира съпричастността, отговорността и сътрудничеството при решаването на проблемите при възстановяването и обновяването на околната среда (Locke, Russo, & Montoya, 2013).

Клин и Мерит (Klien & Merritt 1994) свързват целите и принципите на екологичното образование с конструктивистките теории и откриват много прилики, включително в това, че учениците и учителите трябва да бъдат активно ангажирани в създаването на знания за околната среда, като разчитат на участие в реални ситуации и реален опит, вместо да залагат на пасивното учене на предварително известни факти. За да се постигне ефект върху местната среда, уроците трябва да включват обсъждане и решения на реални проблеми, да бъдат ориентирани към интересите и нуждите на обучаващите се, а процесът на обучение трябва да бъде организиран интерактивно с участието на групата обучаващи се. При оценяването трябва да се измерва действителният напредък на обучаващите се (Locke et al., 2013).

Дилон и Скулос (Dillon & Scoullos 2003) подчертават, че участието на обучаващите се в учебния процес е от съществено значение за образованието в областта на околната среда, а и екологичното образование е най-ефективно, когато използва прагматичен социален конструктивистки подход. Те предполагат, че екологичните програми са по-ефективни, когато обучаващите се участват активно в дейности, които се смятат за полезни и приемливи в културно отношение.

Всеки екологичен проблем възниква в определен исторически контекст и географско местоположение, което изисква от учителите и учениците да го изследват не само в контекста на действащите природни сили и начин на живот, допринесли за проблема, но и в рамките на човешката и физическата география на зоната, която го е превърнала в екологичен проблем (Montoya & Russo, 2006). Ето защо, фокусът на уроците трябва да бъде пренасочен – от съдържанието към ученето на основата на опита – което ще позволи на обучаващите се да усвоят не само теорията, но и да достигнат до свои лични (включително в рамките на екипа) изводи и решения на проблемите чрез реализация на практически дейности. По този начин и преподавателите, и обучаващите се ще придобият опит в реални ситуации, в местна среда (ЮНЕСКО, 2005), за да изпълняват изискванията на основните принципи на екологичното образование за устойчиво развитие. В документа от 2005 г. за преориентиране на обучението на преподаватели към устойчивостта се твърди, че макар устойчивото образование да трябва да се основава на местните нужди и условия, не бива да се забравя, че проблемите на местните общности много често имат последици върху глобалното развитие (Locke et al., 2013).

Една от основните стъпки по пътя към решаване на проблемите на околната среда и създаването на устойчиво бъдеще е дефиницията на екологична грамотноста. Рот (Roth 1991) формулира три равнища на екологична грамотност:

Първо равнище: способност за разпознаване на основни екологични термини и дефинирането им.
Второ равнище: способност за приложение на екологичните знания и концепции за формулиране на позиции по конкретни екологични въпроси.
Трето равнище: способност за подбор и оценка на информацията, избор на възможности и предприемане на действия по различни екологични проблеми.

В контекст на това определение екологичната грамотност означава не само способността за идентифициране, класифициране и наименоване на различни аспекти на условията и опазването на околната среда, но включва и способността за предприемане на действия и активно участие в процеса на вземане на решения по екологични проблеми и въпроси (Locke et al., 2013). Екологичната грамотност изисква известна степен на осъзнаване на физическата среда, но все пак отива отвъд елементарното идентифициране на растителни и животински видове, за да се опита да формира разбиране и познания за екологичните взаимоотношения и взаимодействия и дългосрочното въздействие на човешката дейност върху околната среда (Capra, 1999; Orr, 1994; Smith-Sebasto, 1997).

Още от предучилищна възраст децата трябва да започнат да формират екологичната си грамотност и това трябва да продължава на всеки етап от образованието им. Една от най-важните области за формирането на екологичната грамотност е екологичното образование (Watling & Zachary, 2013). Йълдъръм и Хаблемитолу (Yıldırım & Hablemitoğlu 2013) обясняват доколко и как екологичната грамотност влияе върху създаването на устойчива среда и предлагат като образователен модел за формиране на екологичната грамотност в училищата да се използва „екосоциологическият модел“ на Бронфенбренер (Bronfenbrenner 1986), адаптиран от Стангер (Stanger 2011). За младите хора е важно да разберат екологичните системи, за да осъзнаят положителните и отрицателните въздействия от настъпващите промени на всяко равнище на екосистемата върху околната среда и в човешкия живот, да бъдат екологично грамотни и да формулират правилните екологични връзки.

5.3.2. Подобряване на устойчивостта чрез управление на образованието

Екологичното образование има огромно значение за формирането на вярвания, разбиране и поведение у хората по отношение на екологията. Екологичното образование работи за запазване на устойчивостта чрез определено въздействие на образованието върху околната среда. Важно е да се разбере ефективността на системата за управление на обучението (LMS), за да се формира екологична грамотност. Представянето на обучаващия се в областта на екологичната грамотност се оценява по критерии за анализ, проектиране, разработване, внедряване и оценяване по отношение на показателите за резултатите от обучението: знания, умения, автономност и отговорност. Наблюденията показват, че с помощта на критериите на Левинсън в рамките на системата за управление на обучението екологичната грамотност може да се подобри, особено по отношение на обучението в областта на опазването на околната среда.

В рамките на системата за управление на обучението (LMS) екологичната концепция се адаптира към гореспоменатите показатели в самия урок, след което подходящите показатели се прилагат и в процеса на обучение. Получените резултати показват, че обучението за формиране на екологична грамотност може да повиши осведомеността в областта на опазването на околната среда. За целите на обучението в областта на устойчивото развитие може да се усъвършенства учебната среда и да се подобри педагогическата практика. Обучението за формиране на екологична грамотност повишава значението и ефективността на учебната програма чрез въвеждане на възможности за получаване на знания и умения в учебна среда.

Ученето, което е в основата на екологичното образование, насърчава повишаването на екологичното съзнание чрез опазване на културните практики.

С цел преодоляване на вредите върху околната среда в учебните програми са заложени мерки за увеличаване на чувствителността към и опита при решаването на проблемите на околната среда с цел създаване на възможности за формиране на екологична грамотност. Приложението на система за управление на обучението по екологична грамотност може да има редица резултати, сред които:

Обучението за формиране на екологична грамотност може да улесни осъзнаването колко е важно да защитим околната среда.
Обучението за формиране на екологична грамотност поддържа усилията за екологична осведоменост в рамките на педагогическите практики и подходи в условията на продължаващо образование в ежедневието.
Обучението за формиране на екологична грамотност може да се приеме като път към повишаване на мотивацията в учебна среда.
Обучението за формиране на екологична грамотност може да ни даде информация за знанията на учениците по редица екологични проблеми: дали могат да анализират проблема; дали могат да търсят решенията му и дали знаят как да представят проблемната ситуация и решенията. Този процес учи обучаващите се да мислят логично в отговор на проблем.

Екологичната грамотност като цел на обучението има два важни аспекта:

и) Важността на съвременния светоглед.
ii) Комплексната екологична интеграция.

Решението на проблемите в обучението е път към устойчивостта при разрешаването и на екологичните проблеми.

Развитие на екологична грамотност за подобряване на екологичното образование. Обучението за формиране на екологична грамотност е в основата на мерките за екологично образование с цел придобиване на знания и умения.
Обучението за формиране на екологична грамотност чрез насърчаване на устойчивостта на биологичното разнообразие защитава екосистемите и стимулира мерките за по-добра гъвкавост за справяне с екологичните щети, причинени от глобалното затопляне, както и включването на подходящите теми в учебния материал по екология.
Обучението за формиране на екологична грамотност заедно с традиционното обучение може да стимулира мотивацията за обучение в областта на опазването на околната среда.
Когато стане част от националните програми за обучение в областта на опазването на околната среда, обучението за формиране на екологична грамотност повишава знанията и тревогите по въпросите на околната среда, но не е достатъчно за справяне с общите екологични проблеми.
Обучението за формиране на екологична грамотност е оценено със средновисока оценка. Високи оценки получават аспектите, свързани с насоките за справяне с проблемите на околната среда.
Обучението, в което са включени теми и насоки за формиране на екологична грамотност, улеснява повишаването на екологичната грамотност сред населението.
Обучението за формиране на екологична грамотност с внедрени етнографски и културни теми повишава информираността за предотвратяване на вредите върху околната среда чрез насърчаване на културни дейности.
Обучението за формиране на екологична грамотност, което използва различни ситуации и казуси, може да подобри когнитивните способности на обучаващите се.

Резултатите от използването на система за управление на обучението, базирана на критериите на Левиншън, за целите на обучение за формиране на екологична грамотност у ученици от гимназиите в рамките на курса по биология, могат да са обобщят в следните посоки:

Учениците значително по-бързо и ефективно разбират ролята на екологията за живота на околната среда и се научават да опазват тази околна среда.
Обучението по биология, усъвършенствано благодарение на използването на разработената система за управление на обучението, подобрява екологичната грамотност, знанията и уменията на учениците, получени въз основа на обучение, основано на резултатите.
Процесът на обучение също се променя – учителят избира и използва методи и среда, които подобряват способността за учене на учениците, така че предметите в областта на естествените науки и по-специално биологията имат смисъл и не са просто обучение по задължение.

5.3.3. Стратегии за подкрепа на устойчивото развитие чрез формиране на екологична грамотност

Държавите по света продължават да бележат икономически напредък, което затруднява способността на естествената среда да се справи с високото равнище на замърсяване в резултат на този растеж. Следователно е необходимо да се търсят решения, които да гарантират, че ръстът на световната икономика е в синхрон с напредъка на общественото благосъстояние. В икономиката качеството на околната среда се оценява като ограничено откъм предлагане и затова се анализира като ограничен ресурс, който се нуждае от опазване. Често срещан метод за анализ на възможните резултати от стратегическите решения по отношение на оскъдните ресурси е анализът на разходите и ползите, който сравнява различни варианти за разпределение на ресурсите и въз основа на оценка на очакваните насоки на действие и последиците от тях препоръчва оптимален начин за управлението им в контекста на различни стратегически цели и политики (Barbier, Markandya & Pearce, 1990).

Световната стратегия за опазване на околната среда

Световната стратегия за опазване на околната среда (World Conservation Strategy) е публикувана преди почти 30 години. От последното десетилетие на 20. век досега тази стратегия преживява и едно от най-забележителни развития с прилагането на целенасочена програма за политическа промяна в отношението към екологичната устойчивост. Тя популяризира сред широката аудитория принципите на устойчивото развитие и разглежда в стратегическа форма екологичните проблеми, които са резултат от решенията за посоката на икономическо развитие. Световната стратегия за опазване на околната среда бележи и началото на фундаментална промяна в политиката за изграждане на глобално движение в защита на околната среда. Фокусът се измества от превенцията към възстановяването в подкрепа на засилващата се тенденция за включване на опазването и поддържането на околната среда в целите за развитие, които са ключови за изграждане на екологично устойчиво общество. Политиките и мерките за опазване на дивата природа и за защита на повече биологични видове претърпяват тревожно развитие (McCormick, 1986). Според Смит (Smith 1995) съществуват три основни цели за опазване на околната среда:

1. Поддържане на основни биогеохимични цикли и системи за поддържане на живота
2. Запазване на генетичното разнообразие
3. Стимули за устойчиво използване на растителните и животинските видове и екосистемите

Устойчивото земеделие например използва методи за обработка на земята и природните ресурси, които са безвредни за околната среда и гарантират, че земеделското производство не нанася вреда на природата и хората. Мерките включват предотвратяване на неблагоприятни ефекти върху водата, почвите, биологичното разнообразие, наличните или преработените ресурси, както и върху хората, работещи или живеещи в тези и съседни райони. Основните елементи на устойчивото земеделие включват и елементи от пермакултурата, агролесовъдството, смесеното земеделие, отглеждането на многоплодни култури и сеитбообръщението (известно и като ротация на културите) (Falk, 2013). Използват се методи, които не вредят на околната среда, и технологии за интелигентно земеделие, които подобряват качеството на околната среда. Концепцията за устойчиво земеделие се разширява допълнително към опазването и подобряването на наличните природните ресурси (и не толкова към мерките по отношение на онези, които са вече изчерпани или увредени) (Networld Project, 1998).

Интегриране на екологичната грамотност в стратегията за образователни инициативи

Тази стратегия има за основна цел да превърне екологичната грамотност в мост между различни области на науката, изкуството и хуманитарното знание. За целта се предлага съвместен подход за обучение за формиране на екологична грамотност, който комбинира инструкции на закрито (класни стаи) с преживявания на открито, при които обучението се извършва чрез наблюдение и взаимодействие както в естествена, така и в градска среда, подкрепени от неформалните условия. Това означава, че и двете групи – обучаващи се и обучители – се нуждаят от достъп до учебна среда извън традиционните учебни помещения. Освен това формалните и неформалните обучители се нуждаят от знания, умения и специализирано обучение, за да провеждат занятията на открито и да свързват личния опит със специализирания опит, придобит в академична среда и в съответствие с академичните стандарти. Преподавателите се нуждаят от подкрепа, за да успеят да съчетаят обучението във формална среда, на закрито, с опитното разбиране и преживяване в околната среда.

Стратегията предвижда фокусиране на усилията за формиране на екологична грамотност в следните насоки:

Анализ на условията и средата, езиците и житейския опит на обучаемите;
Предоставяне на учебни преживявания, които са от културно значение, в среда и по начин, които са съобразени със съответната култура;
Изисквания за многообразие на работната сила и нейните лидерски качества;
Тематично съдържание и подходи за обучение, които отговарят на нуждите и разнообразния опит на обучаващите се;
Ефективна комуникация между обучаемите и обучаващите, които имат различен опит.

Според основната концепция на стратегията екологичната грамотност трябва да е задължителен елемент във всички области на обучение, както и да е част от професионалното обучение на всички преподаватели. Учебните условия са разнообразни – от класическите класни стаи през неформална учебна среда до обвързани с околната среда институции в общностите, където живеят обучаемите. По този начин обучаващите се ще изучават реалната среда под различни форми и ще придобият по-добро разбиране за околната среда и спецификите на екологията като учебен предмет и научна област. Този подход стимулира участието на опита в образованието, за да помогне на всички обучаващи се да придобият екологична грамотност.

Успешната интеграция на екологичната грамотност в учебните програми и ръководства изисква следните основни стъпки:

Осигуряване на улеснен достъп на преподавателите до съответните учебни материали по екологични теми в съответствие с утвърдените академични стандарти.
азработване на ключови показатели за изпълнение и критерии за подпомагане на преподавателите при определяне на качеството на учебните програми по екология и управление на околната среда и ръководства, прилагащи стандарти, общи за всички изучавани предмети.
Стимулиране на обмена на информация и материали между представители на формалното и неформалното образование.
Интегриране на екологичните принципи в бъдещите рамки на учебната програма за повишаване на осведомеността и разбирането на тези принципи сред преподавателите чрез професионална комуникация.
Гаранция, че разработващите ръководства и учебни материали създават материали със съдържание, свързано с управлението на околната среда.
Използване на различни инструменти (оценки, моделни уроци и др.) за подпомагане на формирането на екологична грамотност и работата с хранилища на цифрови ресурси, които предоставят ресурси за преподаватели по единни стандарти.
Акцент върху значението на външната среда като образователен ресурс.
Предоставяне на насоки и популяризиране на преподаването на открито по множество предмети.

Друг важен елемент от стратегията е да направи професионалното обучение по-достъпно за преподавателите чрез:

Подобрен достъп до възможности за професионално обучение, които подобряват способностите на формалните и неформалните преподаватели да преподават за формиране на екологична грамотност.
Внедряване на екологичната грамотност във всички фази на професионалното обучение на преподавателите от формалното образование.
Осигуряване на обучение за администратори, които не преподават, с цел ефективна организация на обучението на открито.
Сътрудничество с колежи и университети, които предлагат програми за подготовка на преподаватели, за да включат екологичната грамотност в стандартите за преподавателската професия, така че преподавателите да са по-подготвени да предоставят подходящото обучение.
Използване на различни източници и хранилища на ресурси, социални медии и др. за повишаване на информираността на преподавателите за ресурсите в областта на екологичната грамотност, до които имат достъп и от които могат да се възползват.
Използване на съществуващата професионална инфраструктура за обучение с цел подобряване на възможностите за професионално обучение, които обединяват преподаватели от различни научни области, за да си сътрудничат и споделят наученото и придобития опит.

Интегрирането на екологичната грамотност в системите за оценка на знанията е последната стъпка от успешното ѝ обединяване с останалите учебни предмети. Това може да се постигне чрез:

Формулиране на резултатите от обучението за формиране на екологична грамотност: знания за екологичните процеси и системи; умения за разбиране и справяне с проблемите на управлението на околната среда; положително отношение към околната среда; индивидуална и социална отговорност; и др.
Интегриране на оценките от обучението за формиране на екологичната грамотност в националните системи за оценяване на резултатите от образованието и обучението.
Разработване на инструменти за оценка на екологичната грамотност, които да са интегрирани с националните системи за оценяване на резултатите от образованието и обучението. Добро начало е интеграцията им в „портфейл на компетентностите“.
Провеждане на анкета сред бъдещите обучаващи се, която да установи техните нагласи спрямо проблемите на управлението на околната среда, мотивацията и действията им по отношение на околната среда и съответното обучение.

Насърчаване на партньорството и сътрудничеството между ключовите заинтересовани страни в стратегията за образование в областта на околната среда

Реализирането на визията за формиране на екологична грамотност у всички обучаващи се изисква сътрудничество между преподавателите във формалното и неформалното образование, които да работят съвместно, като партньори, които обаче се отнасят и критично към работата си, като всеки допринася със своите умения и опит.

Изграждането на партньорство и сътрудничеството помага на преподавателите да получат достъп до възможности за висококачествено професионално обучение и учебни ресурси, да споделят добри практики и да установят най-ефективните начини за интегриране на концепциите за опазване на околната среда с настоящите и бъдещите стандарти. Сътрудничеството поражда ангажираност и улеснява споделянето на опит между партньорите с цел предоставяне на възможности за обучаващите се във всички области да придобият ефективен опит, съобразен с културата и средата.

За изграждане на успешно сътрудничество и партньорство са необходими:

Разширяване на съвместната работа в подкрепа на формирането на екологична грамотност.
Подобряване на капацитета на организациите, които подкрепят откритото обучение.
Укрепване на партньорствата с други ключови организации в подкрепа на екологизирането на учебната среда.
Подобряване на ефективността на сътрудничеството между държавните институции, подкрепящи дейностите за формиране на екологична грамотност.
Подкрепа за вътрешното сътрудничество между непедагогическия персонал за внедряване на екологичната грамотност в образователните стандарти, учебните програми и системите на оценяване.

Използвайте стратегия за обществено влияние

Задачата на подобна стратегия ще е да убеди обществеността, че екологичната грамотност трябва да е основна цел на образованието през 21. век. С цел повишаване на осведомеността относно стратегиите за подобряване на екологичната грамотност се предвиждат следните стъпки:

Разпространяване и популяризиране на принципите и предимствата на екологичната грамотност.
Мерки за информиране за значението на екологичната грамотност.
Насърчаване и подкрепа за онези образователни институции, които предлагат програми за придобиване на знания по въпросите на околната среда и образователен опит на открито.
Разработване и провеждане на кампании за повишаване на информираността на учителите и администраторите, в рамките на които да се популяризират насоки и материали за формиране на екологична грамотност.
Информиране на институциите и лицата, разработващи учебните програми, че екологичната грамотност е с приоритет за включване в учебници и учебни материали.

Регулационни рамки на екологичната грамотност

За да се разшири обхватът на образованието за формиране на екологичната грамотност и да обхване всички обучаващи се и разнообразните условия за обучение, са необходими промени в съществуващите национални законодателни рамки и свързаните с тях политики, които могат да допълват и подкрепят усилията за насърчаване на образованието за формиране на екологична грамотност. Ето и някои от възможните промени:

Интегриране на екологичната грамотност в изискванията за завършване на средно образование и разработване на мерки за атестиране на резултатите от обучението в областта на управлението на околната среда.
Мерки за гарантиране, че съдържанието, целящо формиране на екологична грамотност, е включено в ресурсите за подготовка на преподавателите.
Прилагане на изисквания за мерки за формиране на екологична грамотност във всички училищни инфраструктурни и модернизационни проекти.

Стратегия за устойчиво финансиране

Необходима е цялостна, координирана и съгласувана стратегия за финансиране, която да установи кои са източниците на финансиране (съществуващи и нови, публични и частни) и да координира набирането на средства, за да осигури финансиране за мерки по ключови приоритети. Тази стратегия включва управление на източниците на финансиране в подкрепа на стабилността на дейностите за формиране на екологична грамотност.

Източниците на финансиране, особено за обучението на открито, са с приоритет, за да могат обучаемите да имат достъп до по-ефективен учебен опит на открито. Основните препоръки в този контекст включват:

Организиране и планиране на дейностите по набиране и управление на финансирането.
Подкрепящо финансиране на местно ниво.
Организиране на мрежи за финансиране и партньорства.
Управление на източниците на финансиране в подкрепа на „зелените“ инициативи.
Подкрепа за финансиране за професионално развитие на научните стандарти.

В заключение, екологичната грамотност комбинира елементи от екологичното образование, екологичното мислене, екологичната информираност и екологичната култура в контекста на психолого-педагогическите особености на обучаващите се и преподавателите и другите специалисти в образованието. Както беше споменато по-горе, Дейвид Ор (Orr 1992) създава теория за екологичната грамотност като режим на обучение, в който изучаваме по-ефективно екологията на Земята и начините, по които да живеем устойчиво. Ако добавим и биофилията и екологичната справедливост към дефиницията за екологична грамотност на Ор, както и пътищата за оценяване на опита в обучението, ще създадем модел, по който ценностите на екологичното образование да бъдат успешно интегрирани в образователната реформа (Mitchell & Mueller, 2010).