Екологичните проблеми, по-скоро във връзка със социално-икономическите въпроси, показват сложна картина и могат да действат на глобално ниво. Глобалните екологични проблеми застрашават устойчивостта на околната среда без оглед на политическите граници; това е заплаха за хората, здравето, безопасността и производителността, оцеляването на други видове и безопасността на храните и водните ресурси. Климатичните промени, глобалното затопляне, опустиняването, деградацията на околната среда, нарушаването на озоновия слой, киселинните дъждове, замърсяването на въздуха, водите и почвите, изразходването на природните ресурси, загубата на биологично разнообразие, унищожаването на горите, замърсяването на моретата и океаните, подкисляването на океаните, опасните отпадъци, причиняваните от боклуците неблагоприятни условия, резултатите, породени от проблема с ерозията и непланираната урбанизация – всички те са сред глобалните екологични проблеми. Така че, на международно ниво се правят опити за цялостно решаване на тези екологични проблеми.

Опазването на околната среда е силно застъпено в дневния ред в международен план и тези проблеми могат да бъдат решени само с усилията на неправителствените организации, публичния и частния сектор, гражданското общество, националните кампании и международното сътрудничество, а също така важно измерение на усилията за опазване на околната среда е да се повиши обществената информираност и участието на цели групи. Ускореният характер на екологичните проблеми изисква координация и синергизъм в процеса на полагане на усилия за намиране на решения.

Фигура 1. Глобални екологични проблеми

Инициативите за намиране на решения на екологичните проблеми постепенно започват да се появяват на дневен ред в международната общност през 60-те години на миналия век. Докладът „Глобалното затопляне от 1,5 °C“ на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) гласи, че наред с глобалното затопляне ще се увеличат и свързаните с климата рискове за здравето, безопасността на храните, нуждата от вода, безопасността на хората и икономическия растеж. Основната цел на политиките за опазване на околната среда е социалното благосъстояние да бъде възможно най-високо, като качеството на околната среда се поддържа на определено ниво. Въпреки че екологичните политики се различават в различните страни, основната концепция, която се откроява като обща цел, е „устойчивото развитие“. Докато се отчитат устойчиви икономически и социални развития, целта е да се намали въздействието на хората върху околната среда чрез защита на природата и да се осигури чиста околна среда за бъдещите поколения.

В резултат на глобалните екологични проблеми се установява изтъняване на озоновия слой и повишаване на ултравиолетовото лъчение, като тази озонова дупка се отнася до намаляването на обема на озона в стратосферата (озоновия слой) през пролетта от края на 70-те години на ХХ век насам. Освен това явление в стратосферата, през пролетта се наблюдава и перфорация на озоновия слой в тропосферата. Основната причина за изчерпването на озона е, че халогенните атоми разрушават озоновите молекули, като основният източник на тези халогенни атоми са изкуствените халоген-органични съединения (хлорофлуоровъглероди (CFC) – фреони и халони). След като тези съединения се освободят на повърхността, те се транспортират до стратосферата и започва механизмът за разрушаване, като се наблюдава, че озоновата дупка се разширява с увеличаване на емисиите на халоген-органични съединения. Тъй като озоновият слой предотвратява достигането на вредните ултравиолетови лъчи до земната повърхност чрез филтриране, озоновата дупка предизвиква безпокойство по цял свят и производството на газове, които увреждат озона, е забранено с Монреалския протокол. Предполага се, че озоновата дупка увеличава честотата на заболявания като рак на кожата и катаракта, уврежда растенията и планктона. (Wikipedia)

Фактът, че проблемите на околната среда имат трансграничен характер, създаде необходимост международните организации като ООН, Европейският съюз, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Световната метеорологична организация (СМО), НАСА и други международни органи, да заработят за цялостното решаване на тези глобални екологични проблеми.

Фигура 2. Замърсяване на въздуха, мръсотия и дим в града

Източник: https://unsplash.com/photos/uKvPDQop-JA

2.1. Климатични промени

Климатичните промени означават настъпване на промяна в световната климатична система и създаване на нови метеорологични модели. Промени в климата могат да настъпят в течение на години по различни причини, но най-вече заради индустриализацията. Климатът изпитва главно влиянието на човешките дейности, като се предизвикват климатични промени и глобално затопляне. (Wikipedia)

От средата на ХІХ век насам наред с естествените климатични колебания, с индустриализацията настъпва нов период, като дейностите на човека също започват да се отразяват на климата. Индустриалната революция слага началото на забележимо повишаване на температурата на земната повърхност и в ниските части на атмосферата (долната тропосфера) в резултат от бързото натрупване на парникови газове от различни дейности на човека като обезлесяването, изгарянето на изкопаеми горива, индустриалните процеси и урбанизацията, което се нарича „глобално затопляне“.

Човешките дейности, основаващи се на „изгаряне“ като производство на енергия, отопление и транспорт, натрупват CO2 и други „парникови газове“ в атмосферата, което довежда до глобално затопляне поради задържане на земната топлина.

Последствията от този факт са покачването на морското равнище от топенето на ледници на полюсите и на големи надморски височини (някои страни са наводнени); силни суши, наводнения, урагани, които се случват в резултат от резки промени в температурата; изчезване на видове бактерии, растения и животни. Тези резултати вече започват да излизат наяве.

Природозащитните групи твърдят, че тези възможни последици биха били съпоставими по сериозност с ефекта от падането на гигантски метеорит или от голяма ядрена война.

Фигура 3: Опустиняване и топене на ледовете в резултат от климатичните промени и глобалното затопляне

Източник: https://picspree.com/en/photos/cracked-and-rippled-desert-landscape-612521

Източник: https://picspree.com/en/photos/ice-floes-in-the-arctic-ocean-603545

2.1.1. Причини и последици от изменението на климата

Правят се опити за преодоляване както на причините за глобалните екологични проблеми и климатичните промени, така и недостига на храна, наводненията, смъртоносните горещини, супербурите и широкоразпространените заболявания, и се вземат превантивни мерки срещу проблемите, причинявани от съвременния живот, като транспорта, земеползването, продоволствията и енергията. С цел анализиране и формулиране на тези проблеми бива изготвен и публикуван Специален доклад за глобалното затопляне от 1,5 °C на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC), като най-важните констатации в резюме са следните:

Ограничението от 1,5 °C – затоплянето с 1,5 °C или повече, е особено важно, защото увеличава рисковете, свързани с дългосрочни и необратими промени, като изчезването на някои екосистеми, например:

Фигура 4. Рискове от изменението на климата

2.1.2. Парникови газове

Най-различни процеси и вещества могат да предизвикат покачване или понижаване на средната температура на Земята. Най-значими сред тези фактори са т. нар. парникови газове. Известно е, че наличието на тези газове в атмосферата предизвиква нагряване на Земята до около 32°C. Ако Земята нямаше атмосфера, на повърхността ѝ не би имало течна вода и планетата би била негостоприемна. В това отношение може да се каже, че парниковите газове в атмосферата се явяват благоприятни. Нарастването на количеството им обаче е в състояние да доведе също така до климатични промени и деградация на природата.

Водата, която причинява парниковия ефект, е незаменима за живота на Земята. Озонът действа като щит, който пречи на вредните слънчеви лъчи да достигат земната повърхност. Други важни парникови газове са въглеродният диоксид и метанът. Ретроспективните проучвания показват, че през последните 250 години количеството въглероден диоксид в атмосферата се е увеличило с 36%, а количеството метан – със 148%. Смята се, че основният фактор, причиняващ глобалното затопляне, е увеличаването на количеството въглероден диоксид и метан в атмосферата.

Фигура 5. Парникови газове

Най-голяма част от нарастването на количеството въглероден диоксид в атмосферата се дължи на човешки дейности. По-специално използването на изкопаеми горива води до отделянето на големи количества въглероден диоксид в атмосферата. Освен това производството на цимент е една от важните причини за увеличението. Два основни метода, които могат да бъдат приложени за предотвратяване на увеличаването на парниковите газове в атмосферата, са да се намали количеството парникови газове, изпускани в атмосферата в резултат на човешка дейност, и да се повиши ефективността на биологичните процеси, използващи парникови газове от атмосферата. Например нарастването на количеството им може да се предотврати чрез увеличаване на броя на растенията с изразходване на по-малко изкопаеми горива или използване на въглероден диоксид по време на фотосинтеза.

2.1.2.1. Как да намалим парниковите газове?

Възможно е да се намалят количествата отделяни парникови газове, като се обръща внимание на следните елементи:

За да се преодолеят климатичните промени, следва да се разработват технологии, които осигуряват пестене на енергия във всяка една област, от промишлеността до селското стопанство, а делът на ползваните възобновяеми източници на енергия, като слънчева (фотоволтаична), геотермална, биомаса и вятър, трябва да се увеличи.

Фигура 6. Вятърни централи вместо изкопаеми горива; възобновяемите енергийни източници, като вятъра, са една от превантивните мерки, необходими за забавяне на изменението на климата.

Източник: https://unsplash.com/s/photos/windmill?ref=thestocks.im

2.1.3. Въглероден отпечатък

Всеки индивид причинява различно количество въглеродни емисии в зависимост от това къде и как живее и въглеродният отпечатък на всеки човек се различава от другите, като се започне от вида на храната, която консумира, до начина му на транспорт и потреблението на електроенергия. Например горивото, което изгаряме по време на шофиране, енергията, която използваме за отопление на къщата, и производственият процес на храните, които ядем, причиняват определено количество емисии на въглероден диоксид.

Фигура 7. Екологичен отпечатък

Източник : http://thestocks.im/

Фигура 8. Причини, пораждащи въглероден отпечатък

2.1.3.1. Как да намалим нашия въглероден отпечатък?

Можем да намалим въглеродния си отпечатък, като пестим енергия и променим някои от навиците си. Например използването на обществен транспорт, като автобуси или влакове, вместо шофиране ще намали въглеродните емисии, които причиняваме. Използването на енергоспестяващи крушки в домовете ни, укрепването на топлоизолацията на дома ни, използването на възобновяеми енергийни източници, ако е възможно, също е ефективно за намаляване на въглеродния отпечатък. Тъй като едрият рогат добитък и птиците също отделят парникови газове, можете да консумирате по-малко червено месо, за да намалите тяхното търсене и по този начин производството им. Освен това дърветата абсорбират въглероден диоксид и произвеждат кислород. Поради тази причина можем да засадим дървета, за да платим дълга си към природата.

Основните причини за химическо замърсяване са органичните или неорганичните химикали, а най-често срещаните химически замърсители са съединенията, които се използват на големи площи и са устойчиви и не изчезват лесно в природата. Съществуват много химикали, които прекратяват живота ни и увреждат бъдещите ни поколения, без да осъзнаваме какво присъства в ежедневието ни. Инсектицидите, използвани в селското стопанство, са само малка част от тези химически отрови. Освен тях такива примери са материалите, използвани за химическо чистене, хлорираните разтворители, петролните рафинерии, въглищните централи и заводи, неправилното строителство, минното дело и транспортът. Дори ежедневните почистващи препарати, които използваме в дома си, са химични съединения, които замърсяват околната среда.

2.2. Замърсяване/Изчерпване на водните ресурси

Водата е в моретата, океаните, реките, езерата, водоносните хоризонти и подпочвените води, а замърсяването ѝ се дължи главно на дейностите на хората, като урбанизация, прираст на населението и повишен жизнен стандарт, и също се влияе от промените в климата и природните условия. В световен мащаб човешките дейности и природните сили бързо намаляват наличните водни ресурси. Сега най-накрая е нараснало общественото съзнание за необходимостта от по-добър контрол и защита на водата и всички държави се опитват да вземат необходимите предпазни мерки. За преодоляване на замърсяването и изчерпването на водите, властите все повече правят оцененки на количеството и качеството на водата и се опитват да координират контрола и защитата на водните ресурси.

Фигура 9. Замърсяване на водите

Източник : https://pixabay.com/illustrations/pollution-trash-degradation-1603644/

Например разпределението на неадекватно пречистени отпадъчни води в естествените водни системи ще доведе до деградация на водните екосистеми. Също така, това ще доведе до проблеми с общественото здраве на хората и живите същества, тъй като тази замърсена речна вода може да се използва за пиене и напояване. По света замърсяването на водата е най-важната причина за смъртни случаи и заболявания, напр. поради болести, пренасяни по водата. (Wikipedia).

Фигура 10. Деформацията на околната среда ще разпространи навсякъде много болести

Източник : https://unsplash.com/photos/Sj5vmEumehE

2.2.1. Причини и въздействие на замърсяването/изчерпването на водните ресурси

Замърсяването на околната среда може да увреди водните ресурси и водната екосистема. Промените в селските райони, като замърсяване на околната среда, изменение на климата, растеж на градовете и обезлесяване, имат пряко въздействие върху екосистемите и водните ресурси. Основните замърсители включват например органични вещества в заустваните отпадни води и болестотворни организми, торове и пестициди от земеделски райони, киселинни дъждове от замърсяване на въздуха, тежки метали, отделени в резултат на минни и промишлени дейности, а активности, като лошо управлявано земеделие, изсичане на горите, строителство на пътища и минно дело, могат да доведат до оставането на големи количества почва и отровни частици във въздуха и те в крайна сметка се вливат в реките и водоизточниците (утаяване). Това уврежда водната екосистема, влошава качеството на водата и възпрепятства вътрешния воден транспорт.

Основните последици от замърсяването на водата са изчезването на биологичното разнообразие и водните екосистеми, където също поради обезлесяването под почвата се появяват седименти и бактерии и така замърсяват подпочвените води. Също така, хората търпят вреди от изменението на хранителната верига и се разболяват, когато пият или използват замърсена вода. Тъй като замърсяването на водата има голямо въздействие върху околната среда, ние трябва да осигурим наличието на вода, нейната хигиена и устойчиво управление.

Поразителни са ефектите от изтеглянето на твърде много вода както от повърхностни, така и от подпочвени източници, и това води до намаляване на водата. През последното десетилетие се черпи много повече вода от подземните извори, а ползите от тях често са краткотрайни, но отрицателните им последици – например ниски нива на водата и изтощени ресурси, могат да продължат дълго време. В същото време изменението на климата е още една причина за недостиг на вода.

Фигура 11. Основни фактори, оказващи влияние на замърсяването и изчерпването на водите

2.2.2. Контрол на замърсяването на водите:

Всъщност отрицателната роля на индустрията за околната среда е може би по-съществена от тази на всеки друг фактор. Особено промишлените предприятия генерират течно замърсяване и замърсяване на водата, а косвено, поради замърсяването на водата, причиняват прекомерно замърсяване на почвата и растителността и предизвикват бързо разрушаване на околната среда. Освен това движението на индустриализацията и миграцията към градовете причинява рязка и неравномерна урбанизация, причиняваща замърсяване и изчерпване на ресурси.

При пръскането на пестициди се замърсяват водните ресурси поради пренасяне до водата на частици от препаратите по въздуха чрез вятъра или поради изхвърляне на отпадни продукти във водоизточници или в реки от фабрики за пестициди. От друга страна, несъзнателното и прекомерното използване на химични торове също правят почвата безплодна с времето и отново се създават отрицателни ефекти за природния кръговрат както със замърсяването на водата, така и с други ефекти.

Бурите, вулканите и земетресенията също предизвикват значителни промени в качеството и екологията на водите, но те не се считат за замърсяване.

За осъществяване на контрол над замърсяването на водите се изискват правилни и подходящи планове за управление и инфраструктура. Водопречиствателните станции спадат към инфраструктурната система. Станциите за пречистване на канализационни и промишлени води обикновено се изграждат за предпазване на водата от необработените отпадни води. Пречистването на селскостопански отпадни води от ферми и контрол на ерозията на строителните площадки също могат да помогнат за предотвратяване на замърсяването на водите. Природните решения са още един подход за предотвратяване на замърсяването на водите. (Wikipedia)

Фигура 12. Замърсяване на водите

2.2.3. Причини за засушаванията:

Сушата всъщност е нормално и повтарящо се климатично явление, което започва много бавно, развива се в продължение на месеци или дори години, засяга много големи площи и е различно от останалите събития. Възниква поради намаляване на валежите в течение на един или повече сезони. Повишаването на температурите и намаляването на валежите в много региони на света в резултат на глобалното изменение на климата обаче увеличават честотата и тежестта на засушаванията.

Това причинява сериозни икономически, екологични и социални въздействия в много големи региони, а понякога дори в цяла държава. Суши настъпват във всички климатични зони, но уязвимостта на даден район към сушата и силата на влиянието могат да варират значително в отделните области. Причините за суша са лесни за разбиране, но последствията от тях са трудни за предвиждане!

Изменението на климата не е единствена причина за сушата, а прекомерната употреба, замърсяването на водните ресурси, неправилно планираните водни инфраструктури и лошото управление оказват силно влияние върху тази система и правят басейните, държавите и дори икономиките още по-крехки. Това ни кара да губим всички сили пред такава суша, а последствията биват усетени бурно.

Сушата, опустиняването и деградацията на земята са важни изпитания за околната среда на нашата епоха, които могат да застрашат местообитанието и най-основния поминък на по-голямата част от световното население и да създадат риск за безопасността на храните.

Въпреки че намаляването на количеството вода се усеща като ефект на засушаване, това също води до невъзможност за задоволяване на нарастващото търсене на вода или до влошаване на екологичните системи. Освен тяхното въздействие върху околната среда, техните икономически ефекти също могат да се усетят много силно поради тежестта на сушата. Сектори като земеделие, енергетика, туризъм и горско стопанство са пряко засегнати от сушата. Загубите поради суша в Европа през 2003 г. възлизат на 11 милиарда евро, а през 2006 г. е установено, че земеделският сектор в Испания е претърпял над 2 милиарда евро загуби поради суша.

За да не се превърне сушата в хроничен проблем, водните ресурси трябва да се управляват добре както в дъждовния, така и в сухия период. Управлението на водните ресурси на ниво речен басейн е първата стъпка за запазване на цялостната структура на речните екосистеми, които всъщност са източникът на вода.

2.3. Загуба на биоразнообразие

Биоразнообразието е термин за назоваване на екологичните системи, видовото и генното разнообразие по целия свят или в определено местообитание, а богатството на растителни и животински видове и разновидности в даден район се нарича биологично разнообразие и предоставя услугите, необходими за приемствеността на икономическия и социалния живот на хората. Биоразнообразието е важно и за предоставяните от екосистемите и природата услуги като защита от наводнения, регулиране на климата, плодородие на почвата, опрашване и производство на храни, горива, влакна и лекарства.

Загубата на биологично разнообразие е намаляването на животните и растенията по целия свят, а също и локално, или загубата на видове в определено местообитание, докато глобалното изчерпване досега е доказано необратимо.

Фигура 13. Предотвратяването на загубата на биоразнообразие е предпоставка за оцеляването на определени местообитания.

Източник: https://unsplash.com/photos/2xQcwGfGio8

Биоразнообразието е и диференциацията между сухоземни, морски и други водни екосистеми и живи организми от всякакъв произход, включително екологични структури, които са част от тези екосистеми. Биологичното богатство или биологичното разнообразие се отнася до разнообразието и изменчивостта на живите същества, тяхното взаимодействие със сложните екологични структури, в които живеят, помежду си и със заобикалящата ги среда.

2.3.1. Ползи от биоразнообразието

Хората са достигнали днешното ниво в земеделието и технологиите в резултат на биологичното разнообразие и богатство. Ползите от биологичното разнообразие и екосистемите са от съществено значение за продължаването на днешния висок стандарт на човешкия живот. Растителните и животинските видове, които съставляват биологичното разнообразие, се използват в селското стопанство, фармацията, медицината, животновъдството, горското стопанство, рибарството и индустриалните зони, също и за осигуряване на чиста вода и въздух. Големият брой и разнообразието от растителни и животински видове, които съставляват биологичното разнообразие, също осигуряват икономическа печалба за страната. Биоразнообразието балансира екосистемите, прави планетата обитаема, подкрепя здравето на хората, околната среда и екосистемите.

Фигура 14. Класификация на ползите от биоразнообразието

Ползи от растителното разнообразие: Растенията пречистват въздуха, предотвратяват ерозията, внасят органична материя в почвите и облекчават изтощаването им. Осигуряват подслон и храна за други живи същества и осигуряват приемственост на екосистемата.

Ползи от животинското разнообразие: Хората са използвали животни за експериментални цели, като източник на храна от лов и като опитомени животни от древни времена до днес. Някои насекоми опрашват растенията, с което осигуряват непрекъснатост на растителния живот и разнообразието и по този начин – непрекъснатостта на екосистемата. Значителна част от насекомите са отговорни за разлагането на органичната материя и връщането ѝ обратно в почвата. Някои видове насекоми също така са източник на храна за животни, като птици, риби, влечуги.

Ползи от екосистемното разнообразие: Природният туризъм се нарича екотуризъм. Екотуризмът има нарастващо значение през последните години. В зависимост от технологичния напредък и начина на живот, хората под стрес си почиват сред природата. Стресът се облекчава чрез посещение на национални паркове и сред природата.

2.3.2. Категории биоразнообразие

Биоразнообразието се разглежда в 3 йерархични категории според:

Фигура 15. Категории биоразнообразие:

Биологичното разнообразие е в основата на живите ресурси, които заемат належащо място при задоволяването на основните нужди на хората, особено от храна. Всички култивирани сортове, т.е. култивирани растителни и животински видове, произлизат от свои диви родственици в природата. Днес дивите видове се използват за получаване на нови разновидности земеделие или за подобряване на съществуващите според нуждите на хората. Екосистемите също са придобили сложни и различни структури и функции в зависимост от условията на околната среда в резултат на взаимодействието на живата и неживата природа помежду им и поотделно, за да оцеляват дивите видове, да се развиват, дивергират и придобият нови генетични характеристики. Това изпълнява важни функции в продължението на природните баланси, като цялост и разнообразие на екосистемите, климат, режим на валежи и социология на видовете.

Живите ресурси, които са важни за храните и селското стопанство и постепенно намаляват, са сред важните предимства, които една държава може да притежава днес. Областите на света, които могат да се обработват, и водните ресурси бързо се замърсяват и изчезват. Учените са на мнение, че в близко бъдеще хората ще се сблъскат със сериозен продоволствен проблем. Развитите страни инвестират сериозно в развитието на нови високодобивни семена и сортове за отглеждане и полагат усилия за запазване на търговията с храни. В светлината на тези развития биологичното разнообразие на страните се превръща в голяма сила, особено по отношение на генетичните ресурси. Това е така, защото дивите сортове се използват за разработване на сортове, които са устойчиви на натиска на околната среда и имат висок производствен потенциал.

2.3.3. Конвенция за биологичното разнообразие

Конвенцията за биологичното разнообразие е международна правнообвързваща спогодба, подписана от държавите и насочена към насърчаване на устойчивото развитие. Идеята беше повече от защита на животните, растенията, микроорганизмите и техните екосистеми, а също така да се мисли за хората и тяхната нужда от продоволствена сигурност, лекарства, свеж въздух и прясна вода, подслон и чиста и здравословна среда за живеене.

Трите основни цели на Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР) са

Конвенцията уточнява, че всяка държава се нуждае от биологични ресурси, които изискват специални мерки за защита, и биологични ресурси, които имат по-голям потенциал за устойчиво използване. Това налага идентифициране и наблюдение на категориите и процесите на действия, които могат да имат отрицателно въздействие върху опазването и устойчивото използване.

2.3.4. Причини и въздействия на биоразнообразието

Сега сме свидетели на непрекъсната загуба на биологично разнообразие, което засяга естествения живот и благосъстоянието на хората. Основните причини за тази загуба са промените в естествените местообитания, дължащи се на интензивни системи за селскостопанско производство; строителство; кариерни дейности; прекомерно използване на гори, океани, реки, езера и почва; замърсяване и засилване на глобалните климатични промени. Голямата роля, която играе биологичното разнообразие за устойчивостта на нашия свят и живот, прави постоянното му обедняване все по-обезпокоително.

В Европа, с разпространението на земеделието и животновъдството в продължение на 5000 години, човешките дейности са оформили биоразнообразието. Селскостопанските и индустриалните революции през последните 150 години обаче доведоха до внезапни и нарастващи промени в земеползването, интензификация на земеделието, урбанизация и прочистване на земи. В резултат се стигна до загуба на много опит (например традиционни земеделски методи), които подкрепят опазването на ландшафтите, богати на биологично разнообразие.

Високото потребление и генериране на отпадъци в Европа означава, че нашето въздействие върху екосистемите се простира извън нашия континент. Европейският начин на живот се основава на интензивния внос на ресурси и стоки от цял свят, което често причинява неустойчиво използване на природните ресурси извън Европа.

Глобалните цели и целите на Европейския съюз за 2020 г., целящи да спрат и увеличат загубите на биологично разнообразие, са доста амбициозни. Постигането на тези цели изисква прилагане на ефективни политики, междусекторна координация, подходи за управление на екосистемите и по-добро разбиране на стойността на биологичното разнообразие.

Политики на ЕС по този въпрос

Въпреки че целта за спиране на загубата на биологично разнообразие се приема на различни нива, където целта все още не е постигната, дори поставянето на такава цел със сигурност е повишило общественото съзнание. От 2001 г. политиките, насочени към загубата на биоразнообразие и показателите за оценка на развитието, са се подобрили значително.

Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г. ще позволи по-нататъшно интегриране на работата, необходима за опазване на биологичното разнообразие, в разработването и прилагането на секторни политики. Със своите шест цели тази Стратегия включва природа (цел 1), екосистеми и възстановявания (цел 2), устойчиво използване на природата на Европа, земя и морски ресурси чрез земеделие, горско стопанство и риболов (цели 3 и 4), чужди видове (цел 5) и разглежда глобалните ефекти на ЕС (цел 6). Стратегията за биологичното разнообразие помага да се постигнат целите за природен капитал от Седмата програма за действие за околната среда за 2020 г. Основният лозунг на Седмата програма за действие в областта на околната среда (7-а ПДОС), която влезе в сила през януари 2014 г. и ще ръководи екологичната политика на Европа до 2020 г., е „Да живеем добре в границите на нашата планета“. И двете стратегии и програми имат дългосрочна визия, която ще продължи до 2050 г.

Визия за Стратегията за биологичното разнообразие

До 2050 г. биоразнообразието на Европейския съюз и предлаганите от него екосистемни услуги - неговият природен капитал, се запазват, оценяват и възстановяват правилно поради съществената стойност на биоразнообразието и техния значителен принос за благосъстоянието на хората и на икономиката, като по този начин се избягват разрушителни промени, причинени от загуба на биологично разнообразие.

Главната цел на Стратегията за биологичното разнообразие

От една страна, да бъде предотвратена глобалната загуба на биоразнообразие и деградацията на екосистемите до 2020 г. и да бъдат възстановени колкото е възможно повече; от друга страна, да се увеличи подкрепата на ЕС за преустановяване на загубата на биологично разнообразие.

Стратегията за биологичното разнообразие за 2020 г. допълнително увеличи очакванията в светлината на уроците, извлечени от прилагането на плана за действие на ЕС за биологичното разнообразие от 2006 г. Освен това тя е приложена в пълно съответствие с Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, която е най-важната глобална политика за биологичното разнообразие, насочена към прекратяване на загубата на биоразнообразие и по този начин – загубата на екосистемни услуги до 2020 г.

Фигура 17. Защита на морето и рибите с растенията

Източник : https://unsplash.com/photos/jPFqcpfn_Fw

Трябва да се създават природни паркове, естествени местообитания, да се предпочита биологичното земеделие и хората да се образоват по тези въпроси, за да включат поколенията на живите същества, независимо дали са растения, или животни.

Земеделските производители трябва да бъдат информирани за негативните ефекти от прекомерната паша, свръхсъбирането на растителна реколта и унищожаването на горите за получаване на земя по отношение на биологичното разнообразие. Трябва да се предотврати унищожаването на крайбрежните местообитания и прекаленият и неконтролиран риболов. Освен това трябва да бъдат разработени механизми за защита и контрол на биологичните видове.

Биоразнообразието е общото богатство на целия свят. Биоразнообразието трябва да бъде запазено, за да може да се предаде това разнообразие на бъдещите поколения, отговаряйки на днешните нужди.

2.4. Проблеми със земеползването при урбанизацията, земеделието и лесовъдството

При земеползването повечето проблеми произтичат от урбанизацията, земеделието и лесовъдството и тези проблеми трябва да бъдат решени чрез внимателни превантивни мерки. Бързият прираст на населението в света увеличава натиска върху естествената среда. С ускоряването на процеса на урбанизация и индустриализация естествената среда се замърсява и усвоява значително. Кръговратът на веществата в естествената среда страда от силно вмешателство, влошен е и създава проблеми, които са трудни за решаване ден за ден поради неправилно използване на земята. Неекологично и неустойчиво планиране и съответно произведените проекти правят света по-рисков и необитаем за всички живи същества. Особено отварянето на зони, които са рискови по отношение на природни бедствия, и които не са подходящи за заселване, води до увеличаване на загубите на животи и материални щети, причинени от природни бедствия.

Поради глобалните климатични промени, урбанизацията и неправилното използване на земята, щетите, причинявани от наводнения, ерозия, суши, се увеличават с всеки изминат ден. Така бедствията, които се причиняват най-вече от природни процеси, се превръщат в бедствия от човешки произход поради дейностите на хората.

Селското стопанство също е силно повлияно, особено поради липсата на инфраструктура и злоупотреба и е изправено пред заплахата от опустиняване и ерозия на земята. Горите трябва да бъдат защитени и те не трябва да бъдат отваряни за жилищни цели и трябва да се обърне най-много внимание за предотвратяване на горските пожари.

2.4.1. Видове земи и тяхното ползване

Видовете земеползване и видовете земи са дефинирани на Фигура 18. Правилното земеползване следва да бъде подбрано според правилния вид земя:

Фигура 18. Тип на ползване на земите и видове земи

Почвата, която е един от най-важните елементи на екосистемата, е много важна от гледна точка на своята невъзобновяемост и своето незаменимо място за хората и живата природа, както и за осигуряване на непрекъснатостта на основната верига на растителната продукция, хранителната верига, която изразява оцеляването на растителноядните и месоядните видове. Почвата, сред другите елементи на природната среда, е изправена пред по-сериозни проблеми по отношение на закупуването, продажбата и наемането.

Неправилното използване на земята означава, че земите не се използват според възможностите им. С други думи, това е използването на земи, без да се вземат предвид геоложките, геоморфологичните (наклон, топография, аспект и др.) характеристики, растителността, хидрологичните и почвените свойства. В допълнение към натиска на населението, решенията, вземани от политическата власт, ефективно изиграват своята роля при „неправилното земеползване“, което отразява несъзнаването и надценяването на потенциала на природната среда.

Земята, която има много екологични, икономически и социални функции при осъществяването на устойчиво развитие, е ограничен ресурс и нейното използване е ограничено от климата, почвата, геоложката и геоморфологичната структура на нейното местоположение. Тя е чувствителна към природни събития и човешки дейности, лесно се разрушава и губи много функции, когато се използва без грижи.

Ползването на земята и облагодетелстването от нея означава, първо използването ѝ за земеделие и горско стопанство, след това всички видове земеползване, включително оформяне на жилищни райони, използване за транспорт, правене на търговия, изкуство, промишленост, търговски дейности и места за почивка.

Природните ресурси се оставят на идните поколения, като се доразвиват, без да се консумират. Къде ще се прави земеделие; къде ще пасат животните, къде ще се залесява, къде ще се изсипва боклук? Когато тези въпроси бъдат решени, възобновяемите ресурси не се увреждат. Не се създава нов град върху земеделска земя; полите на планина, която трябва да бъде залесена, не се отваря за заселване. Плановете за земеползване са от голямо значение и се прилагат стриктно. Следователно, освен природните бедствия, в съвременния свят няма да се наблюдават антропогенни бедствия.

Фигура 19. При земеползването е важно правилното урбанизиране и увеличаване на населението

Източник :https://unsplash.com/photos/3ttFTqPQs5A

Класификацията в зависимост от възможностите за използване на поземлените ресурси за фундаментални проучвания на почвата и планиране въз основа на климатичните условия трябва да се прави чрез комбиниране на данни за използването и опазването, за да се определи най-подходящият начин за използване на земята, без да се влошава почвата.

За да се вземе решение относно земеползването, трябва да се определят миналите и настоящите приложения на земеползването в дадена област и да се направят анализи за това как трябва да бъде в бъдеще според сегашния му потенциал. Паралелно с определянето на природните и човешките ресурси, правено в районите, които ще се използват при планирането на земеползването, се определя „разработване на решение за земеползване“, за да се предоставят конкретни предложения за това как съществуващото земеползване да бъде в най-подходящата форма в зависимост от направените анализи (SWOT анализ).

Фигура 20. Земеделието е предпоставка за недостиг на храна, а горите са необходими за чиста околна среда.

Източник : https://unsplash.com/photos/2UqMez6xpQ0 ; https://unsplash.com/photos/F_hft1Wiyj8

2.4.2. Причини и въздействия на проблемите със земеползването

Главните причини за неправилно земеползване могат да се обобщят по следния начин:

Отварянето на земеделски площи за заселване и промишлени съоръжения и злоупотребата със земеделски земи е основен проблем за деградацията на земните ресурси. Поради бързата урбанизация, която започна да се забелязва с бързия ръст на населението по света, се създава заплаха за живота и започнаха да се отварят неподходящи селища на продуктивни земи, унищожавайки природата и околната среда. Изграждането на летища в алувиални земи, изграждане на язовири, пътища, фабрики, тунели, канали и др. до първокласни земеделски земи и злоупотребата с продуктивни земеделски площи е основната причина за деградацията на поземлените ресурси.

Запълването на бреговата линия и зоната зад нея с вторични жилища и туристически съоръжения причинява деградация на земите и загуба на площ вместо използването ѝ за земеделие, паша и горско стопанство.

Предоставят се площи, неподходящи за селскостопанство и заселване, за земеделие и заселване и се отстъпват стръмни терени, които не са подходящи за земеделие, за земеделие, както и пашата, която ускорява ерозията, затова се преобръща балансът почва–растение–вода. В такива райони ерозията намалява стойността на добива. Тази ситуация няма да сработи по отношение на земеделието, лесовъдството и животновъдството.

Киселинните дъждове от изкопаеми горива, промишлени, минерални, битови и радиоактивни отпадъци и др. водят до деградация на земята химически и биологично. Замърсителите, които достигат до почвата от различни източници (промишлени и битови отпадъци, пестициди и торове, резервоари и тръбопроводи, където се съхраняват петролни продукти, течове от машини и превозни средства и др.), причиняват различни екологични проблеми и правят повърхностните, подпочвените и подпочвените води неизползваеми за селскостопански цели, което води до загуба на продукти, свиване на структурата на продукта, влошаване на качеството на почвата и намаляване на стойността на добива от земята.

Прекомерна паша, т.е. животните да опасат тревата до нивото на почвата, и ранната паша, т.е. пасищата да се отворят за паша преди пълния растеж и отслабване на тревната покривка, директно води до намаляване на стойността на добива от земята. В резултат на прекомерната паша в света, особено в полусухите региони, както размерът на добива на тревните площи намалява, така и ерозионните събития постепенно се увеличават. Също така пашата в горските райони ще доведе до унищожаване на горите и ще доведе до пожари.

Източник : https://unsplash.com/photos/7Je8Q8f-rmE

Изкопните работи за целите на минното дело в земни площи, особено гори, пасища и земеделски земи, са сред приините за погрешно земеползване. Кладенци, галерии и т.н., които се отварят след минните изкопи, и тяхното непокриване, излагането на почвите, загубили естествената растителност, на водна и ветрова ерозия, може да доведе до негативни въздействия. Ефектът от деградацията на земните ресурси, причинен от минното дело, е огромен и има необратими последици.

Фигура 22. Нарушаване на почвата; в резултат на минното дело почвата става бедна и безполезна и се образуват хълмове поради изкопните дейности

Източник : https://unsplash.com/photos/Mk2ls9UBO2E

Свръхнесъвестното прилагане на пръскане–торене в селското стопанство, свръхнесъвестното напояване, използване на неправилно оборудване, изгаряне на стърнища и др. замърсява земите и ги превръща в податливи на ерозия.

Прокарването на пътища през продуктивни земеделски площи/гори и на магистрали през равнини и долини е сред причините за неправилно използване на земята. Съгласно идеалното планиране на земеползването, пътищата трябва да бъдат разположени на границата на равнинните и планинските райони (селища, свлачища, склонове без риск от земетресение) наред със селищата.

Единствената причина за разрушенията, настъпващи в горните части на потоците, и произтичащата от това загуба на животи, е жилищното строителство в коритата на реки, поради което при проектирането на населените места това условие е много важно и трябва да се спазва.

Изхвърлянето на твърди и течни боклуци на произволни места (депониране напосоки) е една от причините за неправилно земеползване и води до загуба на стойността на добива от земята. Основните физични процеси при неправилно използване на земята се проявяват поради водна и ветрова ерозия, загуби и други неблагоприятни промени в почвата.

Ерозиите са много важни; ако не се вземат превантивни мерки, могат да възникнат сериозни проблеми. Водната ерозия е най-ефективният и широко разпространен вид ерозия, която причинява деградация на земята, наред с другите видове ерозия (ветрова ерозия, ледникова и вълнова ерозия, движения на лавини и земни маси и др.). Прекомерното изсичане на гори за търговски цели води до влошаване на ефекта от водната ерозия; често срещано е горите да бъдат изгаряни с цел разкриване на площи за селища, туристическо строителство и др.

Друг погрешен начин на земеползване, който води до намаляване на стойността на добива от почвата или земята и влошаването на нейното качество, е контаминацията на почвата. Замърсяването на почвите обикновено се причинява от замърсителите на въздуха и водата и селскостопанските дейности. Замърсяването на почвата, един от проблемите на околната среда, също се разглежда като вид деградация на земята, тъй като намалява стойността на добива от почвата. Фактори, причиняващи замърсяване на почвата, са несъвестното и прекомерното използване в селскостопанските полета на пестициди, изкуствени торове, промишлени отпадъци и токсични вещества, отделяни от различни дейности, отпадъци от преработвателни предприятия за минерални продукти, отпадни води, отпадъци от промишлени съоръжения, отработени газове, торове и пестициди, използвани за борба с вредни организми.

Фигура 23. В резултат на неправилно използване на земята тя губи стойността на добива си, като преминава през определени етапи и се трансформира в безполезни области по отношение на земеделието, горското стопанство и животновъдството.

Ако тези правила не бъдат спазвани, грешното ползване на земята довежда до ерозия, наводнения, свлачища, опустиняване и деградация на земята и след това настъпва пълно разрушаване на околната среда, което няма да бъде обратимо.